Сура Ан-Нахль — Стих 121

1. Обяснение на думите в аята:

• شَاكِرًا (ша̄киран) – благодарен, признателен.
• لِّأَنْعُمِهِ (ли-ан‘умихи) – за Неговите благодеяния и дарове.
• اجْتَبَاهُ (иджтаба̄ху) – Той го избра, предпочете го.
• هَدَاهُ (хада̄ху) – Той го напъти, насочи го.
• صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ (сира̄тин мустакӣм) – прав, правилен път.

1. Тълкувание на аята:

Ибрахим (Авраам) – мир нему – беше човек, който непрекъснато изразяваше благодарност към своя Господ за всички дарове, които му бяха отредени: вяра, напътствие, пророчество, семейство, уважение и добро име сред хората. Той не приемаше благата на Аллах с нехайство, а отговаряше с признателност и покорство. Затова Аллах го избра – отличи го сред хората и му повери пророческата мисия, като го напъти към правия път, а това е пътят на истинската вяра в Единия Бог – ислямът, религията на чистото единобожие, която не се отклонява нито надясно, нито наляво. Така Ибрахим съчета в себе си две велики качества: благодарност към дарителя и следване на правия път, към който беше насочен.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Благодарността е път към увеличаване на благата и към любовта на Аллах. Който признава даровете и благодари, сърцето му се изпълва със спокойствие и светлина.
• Аллах избира и напътва когото пожелае по Своята милост. Напътствието е най-големият дар, за който вярващият трябва да благодари всеки ден.
• Ибрахим е пример за всички нас: човек, който живее с благодарност, с чиста вяра и с твърда стъпка по правия път. Като следваме неговия пример, ние се приближаваме до Аллах и до истинското щастие в този свят и в отвъдния.
• Ислямът не е тежко бреме, а път на светлина и напътствие. Който го следва с искрено сърце, ще намери мир, достойнство и добър завършек, както беше обещан на Ибрахим – мир нему.