Сура Ан-Нахль — Стих 119

1. Пояснение на думите в аята:

• السُّوءَ (ас-су'): злините, греховете и непокорството към Аллах.
• بِجَهَالَةٍ (би-джахаля): поради незнание за тежките последици от греха и за това, че той предизвиква гнева на Аллах. Всеки, който извършва грях, е в известно незнание, дори когато знае, че е забранен.
• تَابُوا (таабу): върнаха се към Аллах с разкаяние и оставиха греховете.
• أَصْلَحُوا (асляху): поправиха делата си и се утвърдиха в правда и послушание.
• غَفُورٌ (Гафур): Многопрощаващ.
• رَحِيمٌ (Рахим): Милосърден.

1. Тълкуване на аята:

След като спомена съдбата на онези, които упорстват в злото, Аллах разкрива широтата на Своята милост. Той казва, че онези, които са извършили грехове поради незнание — било защото не са знаели, че това е забранено, било защото не са осъзнавали тежестта на последиците, макар да са знаели забраната — и после искрено са се разкаяли, върнали са се към своя Господ и са поправили както себе си, така и делата си, ще намерят своя Господ след това разкаяние и поправяне Многопрощаващ и Милосърден. Той ще им опрости предишните грехове и ще ги обсипе със Своята милост.

Този аят е утеха и надежда за всеки грешник: вратата на покаянието е отворена, а милостта на Аллах е по-голяма от греховете на Неговите раби, стига те искрено да се върнат към Него и да поправят пътя си.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Ислямът не изисква от човека да бъде безгрешен, а му дава път за връщане и поправяне, колкото и големи да са греховете му.
• Милостта на Аллах е необятна и Той приема разкаянието на всеки, който се обръща към Него с искрено сърце.
• Покаянието не е само думи, а включва оставяне на греха и поправяне на делата — това показва колко практичен и милосърден е Ислямът.
• Коранът не оставя човека в отчаяние, а му дава надежда и го насърчава към добро и промяна към по-добро.
• Всеки, който се разкае и поправи, може да се надява не само на прошка, но и на награда и милост от своя Господ.