Сура Ан-Нахль — Стих 78

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَخْرَجَكُم“ (ахраджакум): Той ви изведе, извади ви.
• „بُطُونِ أُمَّهَاتِكُمْ“ (бутуни уммахатикум): утробите на вашите майки.
• „لَا تَعْلَمُونَ شَيْئًا“ (ля та‘лямуна шай’ан): не знаете нищо.
• „السَّمْعَ“ (ас-сам‘): слухът.
• „الْأَبْصَارَ“ (ал-абсар): зрението, очите.
• „الْأَفْئِدَةَ“ (ал-аф’ида): сърцата, разумът, вътрешното възприятие.
• „لَعَلَّكُمْ تَشْكُرُونَ“ (ла‘аллякум ташкурун): за да бъдете благодарни.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, напомня на хората за Своята милост и сила, като им казва, че ги е извел от утробите на майките им в състояние на пълно незнание – те не са знаели нищо за света около тях и не са могли да различават нещата. След това Той им е дарил слух, с който да чуват, зрение, с което да виждат, и сърца, с които да разбират и осмислят. Тези дарби са средствата, чрез които човек придобива знание и опознава своя Създател. Целта на всичко това е човек да бъде благодарен на Аллах за безбройните Му блага и да Го обожава единствено Него. Така аятът показва как от слабост и незнание Аллах извежда човека към сила и знание, и го призовава да признае тази милост с благодарност.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че всичко, което имаме – слух, зрение, разум – е дар от Аллах, а не наша заслуга. Това ни учи на смирение и признателност.
• Ислямът възпитава в благодарност към Създателя, което носи спокойствие и удовлетворение в сърцето.
• Коранът говори за реални човешки преживявания – раждането и израстването – и така докосва всеки човек, независимо от неговия произход.
• Чрез размисъл върху тези знамения човек осъзнава колко е нужен Бог и колко логично е да Му се покланя и да Му благодари.
• Този аят ни подтиква да използваме дарбите си по правилен начин – да слушаме доброто, да гледаме полезното и да разсъждаваме върху истината, което ни води към успех в този свят и в отвъдния.