Сура Аль-Исра — Стих 97

1. Пояснение на ключови думи в аята:

• يَهْدِ (йахди): напътва, насочва към истината и прави пътя лек.
• الْمُهْتَدِ (ал-мухтади): онзи, който е истински напътен и следва правия път.
• يُضْلِلْ (йудлил): оставя без напътствие, изоставя го на самия него, така че той се заблуждава.
• أَوْلِيَاءَ (аулийа'): покровители, помощници, застъпници, които биха го насочили или защитили.
• نَحْشُرُهُمْ (нахшурухум): ще ги съберем и ще ги поведем към мястото на съда.
• عَلَىٰ وُجُوهِهِمْ (ала ууджуухихим): по лицата им, тоест ще бъдат влачени по лица.
• عُمْيًا (умян): слепи, не виждат нищо, което да зарадва очите им.
• بُكْمًا (букман): неми, не могат да изговорят нито дума в своя защита.
• صُمًّا (сумман): глухи, не чуват нищо приятно.
• مَأْوَاهُمْ (ма'уаахум): тяхното убежище, мястото, където ще пребивават.
• خَبَتْ (хабат): утихна, загасна, намаля пламъкът ѝ.
• سَعِيرًا (са'иран): огън, пламъци, разпалена жарава.

1. Тълкувание на аята:

Когото Аллах напъти към истината, той наистина е напътен и ще върви по правия път. А когото Той остави без напътствие и го предостави на самия него, за него няма да намериш, о, Пророче, нито покровители, нито помощници, които да го насочат към доброто, да отблъснат от него злото или да му донесат полза вместо Аллах. Тези заблудени ще бъдат събрани в Деня на възкресението и влачени по лицата си – слепи, неми и глухи. Те не виждат нищо, което да ги зарадва, не могат да изговорят нито дума в своя защита и не чуват нищо приятно. Тяхното убежище и вечно жилище е Джаханнам – Огънят. Всеки път, когато пламъкът му утихне и огънят намалее, Ние ще им добавяме още по-силна жарава и разпалени пламъци. Тяхното наказание не секва и не отслабва, а се подновява и засилва.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Напътствието е изцяло в ръцете на Аллах. Който искрено Го търси и Го моли за напътствие, Той ще го насочи и ще му даде светлина в сърцето. Това ни учи да се обръщаме към Него с надежда и смирение.
• Никой друг освен Аллах не може да помогне или да навреди. Затова сърцето на вярващия се привързва само към Него и не се уповава на хора или сили, които не могат да донесат нито полза, нито вреда.
• Аятът ни предупреждава за тежестта на заблудата и за последиците от нея, но същевременно ни показва, че пътят към спасението е отворен – чрез обръщане към Аллах и следване на Неговото напътствие.
• Милостта на Аллах е огромна: Той не оставя онзи, който Го търси, без отговор. Всяко добро дело, всяка молба за прошка и всяка стъпка към Него е стъпка към светлината и спокойствието.
• Коранът ни разкрива истината за отвъдния живот, за да се стремим към доброто и да избягваме злото. Той ни кара да обичаме пътя на вярата, защото в него има надежда, смисъл и вечно блаженство за онези, които следват напътствието.