Сура Аль-Бакара — Стих 67

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَإِذْ“ (уа идh): „И спомнете си, когато“ – израз, който призовава към размисъл върху минало събитие.
• „بَقَرَةً“ (бакара): крава – думата обозначава именно това животно, а не друг вид.
• „هُزُوًا“ (хузуан): подигравка, присмех, осмиване.
• „أَعُوذُ بِاللَّهِ“ (а‛узу биллах): търся защита и убежище при Аллах.
• „الْجَاهِلِينَ“ (ал-джахилин): невежите, онези, които не знаят и не разбират, а също и онези, които постъпват неправилно и недостойно.

1. Тълкуване на аята:

Аллах припомня на синовете на Израил едно важно събитие от историята на техните предци. Пророк Муса (мир нему) съобщил на своя народ, че Аллах им повелява да заколят крава. Това било ясно божествено нареждане, което изисквало незабавно подчинение и изпълнение. Вместо да приемат заповедта с покорство и готовност, те започнали да спорят и да задават въпроси, като казали на Муса: „Нима се подиграваш с нас? Нима ни вземаш за предмет на присмех?“ Те сметнали заповедта за странна и неуместна, защото не разбирали скритата мъдрост и цел, която стояла зад нея. Те не осъзнавали, че Аллах със Своята безкрайна мъдрост знае най-добре какво е полезно за тях.

Пророк Муса (мир нему) отговорил с думи на благоговение и страх от Аллах: „Търся убежище при Аллах да не бъда от невежите!“ С този отговор той ясно показал, че не се подиграва и не се шегува с божествените заповеди. Той се обърнал към Аллах за закрила от това да бъде сред онези, които се осмеляват да се подиграват, да лъжат за Аллах или да се отнасят лекомислено към свещените неща. Подигравката и присмехът са дела на невежите, а не на пророците и вярващите.

Този аят разкрива колко важно е човек да приема божествените повеления с доверие и подчинение, дори когато не разбира напълно тяхната мъдрост. Той също така показва, че упорството и излишното задаване на въпроси, родено от високомерие, може да отклони човека от истината и да го лиши от благото на покорството пред Аллах.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската вяра изисква доверие в Аллах и готовност да изпълняваме Неговите заповеди, дори когато не разбираме напълно тяхната мъдрост. Това е пътят на смирението и истинското покорство.
• Той ни показва, че подигравката и присмехът към свещените неща са признак на невежество и отдалеченост от Аллах. Вярващият винаги подхожда към божествените заповеди с уважение и благоговение.
• Аятът ни разкрива красотата на пророческата нравственост – как пророк Муса (мир нему) търси убежище при Аллах от това да бъде сред невежите, което ни учи да се пазим от лоши дела и думи.
• Историята на синовете на Израил ни напомня, че упорството и излишното спорове могат да ни лишат от благото на бързото и искрено подчинение на Аллах. Затова нека приемаме Корана и сунната с отворено сърце и готовност да следваме истината.
• Коранът ни разказва тези истории не за да ни забавлява, а за да ни поучи и насочи към това, което е добро за нас в този свят и в отвъдния. Всяка история в Корана е урок и напътствие за онези, които размишляват.