Сура Та Ха — Стих 34

1. Обяснение на думите в аята:

— „وَنَذْكُرَكَ“ (уа назкурака): и да Те споменаваме, да Те възпоменаваме с езиците си и със сърцата си.

— „كَثِيرًا“ (касӣран): много, изобилно, непрестанно.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от думите на пророк Муса (Моисей), мир нему, когато се обръща към своя Господ с молба да подкрепи мисията му. Той иска от Аллах да разшири гърдите му, да улесни делото му, да развърже езика му, за да разбират хората думите му, и да му даде помощник от семейството му — брат му Харун (Аарон). Целта на всичко това е ясно посочена в аята: „и да Те споменаваме много“. Тоест двамата с брат му да възхваляват Аллах с възхвала и да Го споменават с много помен, благодарение на помощта и подкрепата, която им е дадена. Споменаването на Аллах тук е свързано с признателност за помощта, с прослава и с постоянно обръщане към Него. Аятът показва, че целта на подкрепата и успеха в призоваването към истината е именно непрестанният помен на Аллах и благодарността към Него. В края на молбата си Муса казва, че Аллах е виждащ всичко, което правят — нищо от делата им не е скрито от Него.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че поменът на Аллах (зикр) е висша цел и че истинският успех е свързан с постоянното споменаване на Създателя.

— Показва, че дори великите пророци са се нуждаели от подкрепа и са се обръщали към Аллах с молби — това ни учи на смирение и упование в Него.

— Напомня ни, че Аллах е Виждащият всичко: Той знае делата ни, чува думите ни и вижда намеренията ни, затова човек трябва да се стреми към искреност.

— Насърчава ни да изграждаме навик за чест зикр — с език, сърце и дела — защото това носи спокойствие, близост до Аллах и благословия в живота.

— Показва красотата на исляма: религия на помен, благодарност и сътрудничество в доброто, както Муса поискал помощ от брат си, за да възхваляват заедно Аллах.