Сура Та Ха — Стих 4

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „تَنزِيلًا“ (танзӣлан): низпослано, слизащо отвисоко — означава, че Коранът е низпослан от Аллах, а не е съчинено от човек.

— „مِّمَّنْ“ (мимман): от Онзи, Който — сочи към Аллах, Създателя.

— „خَلَقَ“ (халака): сътвори, създаде от нищо.

— „الْأَرْضَ“ (ал-ард): земята.

— „السَّمَاوَاتِ الْعُلَى“ (ас-сама̄ва̄ти ал-‘ула̄): високите, извисени небеса — множествено число, означаващо всички небесни слоеве, издигнати високо над земята.

1. Тълкуване на аята:

Този благороден Коран е низпослан от Аллах, Който е Създателят на земята и на високите небеса. Той не е дело на човек, нито е измислица, а е слизащо отвисоко слово от Господаря на цялото сътворение. Този, Който е сътворил огромната земя и издигнатите небесни слоеве с тяхната необятност и съвършенство, е Същият, Който низпосла Корана. И щом Създателят на такива велики творения е Този, Който го низпосла, то Коранът е велик и възвишен, защото идва от Великия и Възвишен Господ. Връзката между сътворението на небесата и земята и низпослането на Корана показва, че Създателят на вселената е и Този, Който се грижи за напътствието на хората чрез Своето слово.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Коранът е слово на Създателя на вселената, а не на човек — това вдъхва доверие и почит към него.

— Същият, Който е сътворил небесата и земята с такава мощ и прецизност, е способен да запази и напътства Своето слово — затова Коранът е надежден и сигурен.

— Размисълът върху величието на сътворението на небесата и земята ни води към признаване на величието на Този, Който ги е създал, и към любов към Неговото слово.

— Коранът е дар и милост от Създателя към хората, за да ги напъти към истината и доброто в този свят и в отвъдния.

— Който искрено се замисли, че това слово идва от Господаря на вселената, ще пожелае да го чете, да го разбира и да живее според него, защото в него има напътствие и светлина за сърцата.