Сура Аль-Анбия — Стих 101

1. Обяснение на думите в аята:

— „سَبَقَتْ لَهُم مِّنَّا الْحُسْنَىٰ“: предварително определена за тях от Нас е най-хубавата участ — вечното блаженство и добрият край.

— „مُبْعَدُونَ“: отдалечени, отстранени, така че никога да не се доближат до нея.

1. Тълкуване на аята:

Когато многобожниците твърдели, че Иса (Иисус) и ангелите, на които се покланяли, ще влязат в Огъня, Аллах разкрива, че онези, за които Той предварително е знаел и е отсъдил, че ще бъдат от обитателите на Рая — като Иса, мир нему, и другите праведни — ще бъдат далеч от Ада. Те не само няма да влязат в него, но и няма да се доближат до него, нито ще чуят неговия рев и стенания. Това е за тях милост и чест от техния Господ, защото тяхната участ е предварително записана при Него като най-добрата — вечното блаженство.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

— Този аят показва справедливостта и милостта на Аллах: Той не наказва невинните заради твърденията на заблудените, а спасява Своите искрени раби.

— Вярата и праведността водят до сигурност и спокойствие — обещанието на Аллах е истинно и никой, за когото Той е отсъдил добро, няма да бъде изоставен.

— Коранът изяснява съмненията и опровергава лъжливите твърдения с ясни доказателства, което показва неговата мъдрост и истинност.

— Всеки, който искрено се стреми към добро, може да се надява на милостта на Аллах и на далеч от огъня място в отвъдния живот.