Сура Аль-Анбия — Стих 15

1. Пояснение на думите в аята:

• "دَعْوَاهُمْ" (да'уахум): тяхната молба или вик, в случая — викът им за гибел върху самите тях.
• "حَصِيدًا" (хасӣдан): ожъната реколта, т.е. подобни на посеви, които са покосени.
• "خَامِدِينَ" (ха̄мидӣн): неподвижни, мъртви, безжизнени, като угаснал огън.

1. Тълкуване на аята:

Тези хора продължаваха да повтарят своето признание за греха и своята молба за собствена гибел, като казваха: „Горко ни! Наистина бяхме несправедливи.“ Те не спряха да повтарят тези думи, докато Аллах не ги направи като ожъната нива — покосени от меч и смърт, неподвижни и безжизнени, сякаш никога не са съществували. Така завършиха своя земен път — с признание, но твърде късно, след като бяха изгубили и този свят, и отвъдния.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че упорството в отричане и подигравка с пратениците води до гибел, както се случи с предишните народи.
• Признанието за грешка след като наказанието вече е дошло, не носи полза — истинското покаяние е преди това.
• Аллах е справедлив и не наказва несправедливо; Той дава отсрочка, за да се върне човек към Него.
• Коранът разказва тези истории, за да ни предупреди и да ни насочи към правия път, преди да е станало твърде късно.
• Всеки, който чуе този аят, е поканен да се замисли, да се смири пред своя Господ и да последва истината, докато още има време.