Сура Аль-Анбия — Стих 14

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• قَالُوا — казаха, рекоха
• يَا وَيْلَنَا — О, горко ни! (възклицание за гибел, загуба и разруха)
• إِنَّا — наистина ние
• كُنَّا — бяхме
• ظَالِمِينَ — угнетители, потисници, онези, които вършат несправедливост (тук: към самите себе си)

1. Тълкувание на аята:

Когато тези несправедливи хора видяха наказанието и ги сполетя гибелта, те не намериха друг отговор освен да признаят греха си. Те казаха: „О, горко ни! Наистина ние бяхме угнетители — нанасяхме несправедливост на самите себе си, като отричахме Аллах и Го отхвърляхме.“ Това признание обаче дойде твърде късно — в момент, когато вече не носи никаква полза и не може да отмени наказанието. Те признаха своята гибел и загуба, но признанието в онзи момент не им помогна.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че отричането и несправедливостта водят до разкаяние, но разкаяние в момента на наказанието не се приема.
• Насърчава ни да побързаме с покаянието и връщането към Аллах още в този живот, докато още има време и докато признанието носи полза.
• Показва справедливостта на Аллах — никой не се наказва, без сам да е признал и осъзнал своята вина.
• Ни учи да не отлагаме доброто и поправянето, защото всеки момент може да е последен.
• Корана описва състоянията на предишните народи, за да ни предупреди и да ни насочи към правия път, а това е милост за онзи, който се поучи.
• Ислямът ни призовава към справедливост и честност още в живота, за да не съжаляваме, когато съжалението вече не помага.