Сура Аль-Анбия — Стих 58

1. Обяснение на думите в аята:

• „جُذَاذًا“ (джуза̄зан) – означава раздробени на дребни парчета, строшени на късове.
• „كَبِيرًا لَّهُمْ“ (кабӣран лахум) – най-големият от идолите им.
• „لَعَلَّهُمْ إِلَيْهِ يَرْجِعُونَ“ (лаʿаллахум илайхи ярджиʿӯн) – надявайки се, че те ще се обърнат към него, тоест към големия идол, за да го попитат.

1. Тълкувание на аята:

Ибрахим (Авраам), мир нему, разби идолите на своя народ, като ги превърна в малки отломки, и остави само най-големия от тях, за да може хората да се върнат при него и да го попитат кой е сторил това с останалите. Така той искаше да им покаже явно безсилието на техните божества и заблудата, в която се намират, и да установи неопровержимия довод срещу тях. Ако идолите бяха истински богове, щяха да се защитят или поне големият идол щеше да попречи на разбиването на другите. Но те не могат нито да навредят, нито да помогнат, нито да говорят. Това е ясно доказателство за тяхната лъжливост и за истинността на призива на Ибрахим към вяра в Единия Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва как пророк Ибрахим използва мъдрост и разум, за да разобличи лъжливите божества, без да използва насилие срещу хората, а чрез ясен довод.
• Напомня ни, че всичко, на което се покланяме освен Аллах, е слабо и безсилно, дори да изглежда голямо и внушително.
• Коранот разказва историите на пророците по начин, който укрепва вярата и ни учи да мислим и да търсим истината.
• Ислямът не е сляпо следване, а призив към разум, размисъл и доказателство, както виждаме в постъпката на Ибрахим.
• Всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана ясни знамения и напътствие, които го водят към поклонение само на Единия Аллах.