Сура Аль-Анбия — Стих 57

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „وَتَاللَّهِ“: клетва, означаваща „Кълна се в Аллах“.

— „لَأَكِيدَنَّ“: „непременно ще измамя“, „ще направя хитрост/заговор“; тук означава да им устрои нещо, което мразят, тоест да ги счупи.

— „أَصْنَامَكُم“: „вашите идоли“ — изваяните божества, които народът на Ибрахим обожествявал.

— „تُوَلُّوا مُدْبِرِينَ“: „се обърнете и си тръгнете“ — тоест след като се отдалечите и напуснете мястото.

1. Тълкувание на аята:

Ибрахим (мир нему) решил да покаже на своя народ безсилието на идолите, на които те се покланяли. Затова казал тихо, така че никой от тях да не го чуе, че се кълне в Аллах, че непременно ще им устрои нещо, което ще ги разгневи — ще счупи идолите им, след като те си тръгнат от тях и отидат на своя празник. Той изчакал да напуснат мястото и да се отдалечат, за да осъществи намерението си. По този начин искал да им докаже, че идолите не могат нито да помогнат, нито да се защитят, и че не заслужават да бъдат божества.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва мъдростта и разума на пророк Ибрахим (мир нему) в призоваването към истината — той използвал ясен и убедителен начин, за да разобличи лъжливостта на идолопоклонството.

— Напомня, че само Аллах заслужава поклонение, а всичко друго, на което се покланяме освен Него, е безсилно и не може да ни помогне.

— Насърчава вярващия да защитава истината с мъдрост и добро поведение, без излишна грубост, и да разчита на Аллах във всичките си дела.

— Показва, че Коранът разказва историите на пророците, за да ни даде поуки и да укрепи вярата ни, и че в тези разкази има напътствие за всеки, който търси истината.