Сура Аль-Анбия — Стих 60

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• فَتًى (фатан): младеж, юноша.
• يَذْكُرُهُمْ (язакурухум): споменава ги, говори за тях – в контекста на аята означава говори за тях с укор и критика.
• يَعِيبُهُم (я'ӣбухум): упреква ги, намира им недостатъци.

1. Тълкувание на аята:

Когато идолопоклонниците видели, че идолите им са разбити, започнали да се питат кой е извършил това. Тогава някои от онези, които били чули думите на Ибрахим (Авраам), мир нему, когато той се заклел, че ще направи хитрост срещу идолите им, казали: „Чухме един младеж на име Ибрахим да говори за тях с укор и да ги описва с недостатъци.“ Те споменали името му, защото подозирали, че именно той е този, който е разбил идолите. По този начин Аллах разкрил самоличността на Ибрахим чрез устата на самите неверници, без той да се нуждае да се представя или да се защитава.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва как Аллах защитава Своите праведни служители и разкрива истината дори чрез враговете им – това насърчава вярващия да се уповава на Аллах и да не се страхува, когато отстоява истината.
• Смелостта на Ибрахим, мир нему, в призоваването към единобожие и в осъждането на многобожието е пример за всеки мюсюлманин – да бъде решителен и искрен в защитата на вярата си.
• Коранът предава историята по жив и въздействащ начин, като дори думите на неверниците служат за потвърждаване на истината – това показва чудната мъдрост и точност на Корана.
• Аятът ни учи, че истината рано или късно излиза наяве, дори когато хората се опитват да я скрият – това е утеха за всички, които търсят справедливост и правда.
• Чрез тази история сърцата се смекчават и се засилва любовта към пророците, които са дали пример за търпение и твърдост в призоваването към доброто.