Сура Аль-Анбия — Стих 72

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَوَهَبْنَا (уа уахабна): И дарихме, и подарихме.
• إِسْحَاقَ (Исхак): Исаак – синът на Ибрахим (Авраам), мир нему.
• وَيَعْقُوبَ (уа Якуб): И Якуб (Яков) – синът на Исаак и внук на Ибрахим.
• نَافِلَةً (нафила): допълнителен дар, добавка, бонус – нещо дадено извън искането.
• وَكُلًّا (уа куллан): и всеки от тях, и всички тях.
• جَعَلْنَا (джаална): направихме, сторихме.
• صَالِحِينَ (салихин): праведни, благочестиви, покорни на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всевишният съобщава за Своята милост и щедрост към Своя пророк Ибрахим (Авраам), мир нему. Когато Ибрахим се помоли на своя Господ да му дари праведно дете, Аллах му дари Исаак. А след това, като допълнителен дар и добавка към тази благодат, му дари и Якуб (Яков) – син на Исаак, тоест внук на Ибрахим. Това беше дар, който надхвърли това, което Ибрахим беше поискал, защото той поиска само едно дете, а Аллах му дари и син, и внук. И Аллах направи всички тях – Ибрахим, Исаак и Якуб – праведни, благочестиви и покорни на Него. Те бяха сред избраните Божии раби, които изпълняваха Неговите заповеди и се отнасяха с искрена вяра и послушание.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах отговаря на молбите на Своите раби и им дава повече, отколкото са поискали – както дари на Ибрахим не само Исаак, но и Якуб като допълнителен дар.
• Праведността и благочестието са най-голямата благодат, която човек може да получи – Аллах похвали Ибрахим, Исаак и Якуб именно с това, че бяха праведни.
• Търпението и упованието на Аллах носят благословия – Ибрахим чакаше дълго за дете, но не загуби надежда и Аллах го възнагради щедро.
• Семейството на пророците е пример за подражание – вярата и покорството се предават и се умножават в поколенията.
• Коранът разказва историите на пророците, за да ни вдъхнови и да укрепи вярата ни, и да ни покаже, че Аллах е близо до Своите искрени раби.