Сура Аль-Анбия — Стих 83

1. Обяснение на думите в аята:

— «وَأَيُّوبَ»: Пророкът Аюб (Йов), мир нему, когото Аллах изпитал с тежко заболяване и загуба на семейството и имуществото си.

— «نَادَىٰ رَبَّهُ»: Той се обърнал с молба към своя Господ, като Го призовал смирено.

— «مَسَّنِيَ الضُّرُّ»: „Докосна ме вредата“ — тоест сполетяха ме болест и страдание.

— «أَرْحَمُ الرَّاحِمِينَ»: „Най-Милосърдният от всички милосърдни“ — Аллах, Чиято милост обхваща всичко.

1. Тълкуване на аята:

Аллах, Всемогъщият, заповядва на Своя Пратеник (с.а.с.) да си припомни историята на Своя раб Аюб, мир нему. Когато Аллах го изпитал с тежка болест по тялото му, както и със загубата на близките и имуществото му, той проявил търпение и се надявал на награда от Аллах. В своето страдание той не се оплакал на хората, а се обърнал към своя Господ с думите: „Господи, наистина ме сполетя вреда — болест и загуба на семейство, — а Ти си Най-Милосърдният от всички милосърдни.“ Той поискал от Аллах да отстрани от него това, което го е сполетяло. Въпреки че се обърнал към Аллах с молба, това не го извело извън рамките на търпението, защото той се оплакал единствено на Създателя, с най-кратки думи и най-нежни изрази. Аллах го похвалил, като казал: „Наистина го намерихме търпелив“ (Сад: 44). Аюб бил достоен да получи милостта на Аллах, а Аллах е Достоен да бъде призоваван с надежда.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че в моменти на изпитание и страдание истинският вярващ се обръща към Аллах, а не се оплаква на хората.

— Търпението на Аюб, мир нему, е пример за всеки вярващ — той не загубил надежда и не се отчаял от милостта на Аллах.

— Аллах е „Най-Милосърдният от всички милосърдни“ — Той чува всяка молба и отговаря на призива на Своите раби.

— Историята показва, че след трудностите идва облекчение, а Аллах възнаграждава търпеливите с най-добра награда.

— Красотата на Корана се разкрива в това, че дори в оплакването на Аюб има смирение и надежда, което ни учи на благоприличие пред Аллах и на доверие в Него.