Сура Аль-Анбия — Стих 84

1. Пояснение на думите в аята:

• فَاسْتَجَبْنَا: Ние откликнахме и приехме молбата.
• فَكَشَفْنَا: отстранихме, премахнахме.
• ضُرٍّ: беда, страдание, болест или загуба.
• وَآتَيْنَاهُ: и му дадохме, възвърнахме му.
• أَهْلَهُ: семейството и близките му.
• وَمِثْلَهُم مَّعَهُمْ: и още толкова заедно с тях.
• رَحْمَةً: милост, благодат.
• وَذِكْرَى: напомняне, поука.
• لِلْعَابِدِينَ: за поклоняващите се, за онези, които искрено служат на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Аллах разказва за Своя пророк Аюб (Йов), мир нему, който дълго търпял тежка болест и загуба на семейството и имуществото си, но останал твърд в поклонението и упованието си на Аллах. Когато той се обърнал към своя Господ с молба, Аллах приел зова му, премахнал от него страданието и му възвърнал семейството му, като му дал и още толкова заедно с тях. Всичко това Аллах сторил по Своята милост, а също и като напомняне и поука за всички поклоняващи се – че който търпи и остава верен на Аллах, ще получи награда и облекчение. Този аят показва, че Аллах е близо до Своите раби, чува молбите им и отговаря на нуждаещите се, когато искрено Го призовават.

1. Поуки от аята:

• Аллах чува и приема молбите на Своите искрени раби.
• Търпението в беда и болест е път към милостта и помощта на Аллах.
• Аллах може да възвърне изгубеното и да даде повече от него като благодат.
• Всяко облекчение и всяка благодат идват от Аллах по Неговата милост.
• Историята на Аюб е напомняне за всеки вярващ, че след трудностите идва лекота и че поклонението и упованието не са напразни.
• Този аят насърчава хората да не губят надежда, а да се обръщат към Аллах с молитва и търпение.