Сура Аль-Хаджж — Стих 60

1. Обяснение на думите в аята:

• ذَٰلِكَ (залика) – „Това“ или „Такова е положението“; израз, който потвърждава и обобщава казаното преди.
• عَاقَبَ (акаба) – „отвръща“ или „наказва в отговор“; тук означава да отвърнеш на насилника със същото, което той е сторил.
• بُغِيَ عَلَيْهِ (бугия алейхи) – „бива потиснат“ или „бива онеправдан“; означава, че върху него отново е извършена несправедливост.
• لَيَنصُرَنَّهُ (ляянсураннаху) – „Аллах непременно ще му помогне“; засилена форма, която изразява категорично обещание.
• عَفُوٌّ (афууун) – „Прощаващ“; Този, Който изличава греховете и не бърза с наказанието.
• غَفُورٌ (гафуурун) – „Опрощаващ“; Този, Който покрива и прощава греховете на Своите раби.

1. Тълкувание на аята:

Този аят идва като продължение на предишните обещания към вярващите, които са напуснали домовете си заради вярата си – че ще бъдат въведени в Рая. След това Аллах утвърждава едно важно право: ако някой бъде потиснат и несправедливо нападнат, той има право да отвърне на насилника със същото, без да носи грях за това. Това е справедливост – равностоен отговор, а не превишаване на границите.

Но ако след този равностоен отговор насилникът отново посегне и продължи да потиска, тогава Аллах дава твърдо обещание: непременно ще помогне на потиснатия. Защото не е позволено някой да бъде нападан само защото е потърсил справедливост и е защитил правото си. Аллах няма да остави потиснатия без подкрепа.

В края на аята Аллах описва Себе Си с две от Своите прекрасни имена: Той е Прощаващ и Опрощаващ. Това означава, че Той прощава на онеправданите за това, което са отвърнали в самозащита, и не им държи сметка за него. Също така Той прощава на грешниците, когато се разкаят, и не бърза да ги наказва, а им дава възможност да се върнат към Него.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Ислямът е религия на справедливостта: потиснатият има право да защити себе си, но само в рамките на равностоен отговор, без превишаване на границите.
• Аллах не изоставя потиснатия. Когато всички врати се затворят, Той обещава помощ – и Неговото обещание е сигурно.
• Милосърдието на Аллах е огромно: Той е Прощаващ и Опрощаващ, приема покаянието и не наказва веднага. Това ни учи да не губим надежда, колкото и грешки да сме извършили.
• Аятът ни учи да бъдем справедливи и в отвръщането, и в прошката – да не престъпваме, дори когато сме онеправдани.
• Вярата дава утеха на всеки, който е бил наранен: ако човек търпи и се уповава на Аллах, неговата победа и помощ идват от Всевишния, дори когато изглежда невъзможно.