Сура Аль-Муминун — Стих 62

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وُسْعَهَا (уас‘аха): нейните възможности и способности, тоест онова, което душата може да понесе и изпълни без прекомерно затруднение.
• كِتَابٌ (китаб): книга, запис, в който се вписват делата.
• يَنطِقُ (янтыку): говори, свидетелства, разкрива истината за делата.
• بِالْحَقِّ (бил-хакк): с истината, справедливо и точно, без никакво съмнение или изкривяване.
• يُظْلَمُونَ (юзмалюн): биват онеправдани, тоест не им се отнема от добрините и не им се приписва чуждо зло.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава, че не възлага на нито една душа задължение извън нейните възможности. Религиозните задължения са съобразени със способностите на човека, затова който не може да изпълни нещо по правилния начин, му се позволява по-лесен начин според силата му. Например който не може да стои в молитва, може да я изпълни седнал, а който не може да пости, може да се въздържи от пост при определени условия. След това Аллах посочва, че при Него има книга, в която са записани делата на всички хора. Тази книга говори с истината и свидетелства точно за онова, което всеки е извършил, без да пропуска или изопачава нещо. Хората няма да бъдат онеправдани: нито ще им бъде намалено от добрините, нито ще им бъде добавено към лошите дела. Всичко ще бъде претеглено справедливо и всеки ще получи точното въздаяние за делата си.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на лекота и милост; Аллах не изисква от човека повече, отколкото той може да понесе.
• Човек не трябва да се отчайва от слабостта си, защото Аллах приема искреното усилие според възможностите.
• Вярата в записа на делата насърчава към добро и предпазва от зло, защото всяко дело е известно и ще бъде отчетено.
• Справедливостта на Аллах е абсолютна; никой няма да бъде онеправдан и никое добро няма да бъде забравено.
• Коранът успокоява сърцето и насочва към баланс между надежда и отговорност, което прави исляма близък и разбираем за всеки човек.