Сура Аль-Муминун — Стих 63

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• غَمْرَةٍ (гамра): дълбока заблуда, покривало, което обгръща сърцето и го заслепява от истината.
• مِن دُونِ ذَلِكَ (мин дуни залик): освен това, извън това, тоест други дела освен неверието, в което се намират.

1. Тълкувание на аята:

Тези, които отхвърлят истината, не са просто хора, които не разбират — сърцата им са потънали в дълбока заблуда и са обгърнати от нея, така че не виждат светлината на Корана и онова, което той носи от истина и напътствие. Те са слепи за неговите ясни знамения и остават в своето неведение и упорство. Освен неверието и отхвърлянето, те имат и други лоши дела — грехове, поквара и злини, които вършат. Аллах им дава отсрочка и време, за да ги извършат, но това не е знак за Неговото одобрение, а е изпитание и отлагане, докато ги сполети Неговият гняв и наказание. Така аятът разкрива състоянието на онези, чиито сърца са далеч от истината, и предупреждава, че делата им няма да останат без последствие.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът е светлина и напътствие, а неговата истина е ясна за онзи, чието сърце е отворено и не е обгърнато от заблуда.
• Човек трябва да пази сърцето си от невежество и упорство, защото заблудата покрива сърцето и го лишава от разбиране на истината.
• Аллах е търпелив и дава отсрочка, но това не означава, че лошите дела остават ненаказани — това е призив към покаяние и връщане към доброто.
• Ислямът призовава към чистота на сърцето и добри дела, а не към упорство в греха и отхвърляне на истината.
• Колкото по-близо е човек до Корана и неговите учения, толкова по-ясен става пътят му и толкова по-далеч е от заблудата и покварата.