Сура Аш-Шуара — Стих 123

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— عَادٌ (Аад): името на древен народ, който живял след народа на Нух (Ной) и бил известен със своята мощ и сила.

— الْمُرْسَلِينَ (ал-мурсалин): пратениците, тоест пророците, които Аллах изпратил да напътстват хората.

1. Тълкуване на аята:

Народът Аад отхвърлил своя пророк Худ (мир нему) и го обявил за лъжец. С това те всъщност отхвърлили всички пратеници, защото посланието на всички пророци е едно по своята основа и цел — призивът към вяра в Единния Аллах и към поклонение само Нему. Който отхвърли един пратеник, отхвърля и всички останали, тъй като те носят една и съща истина от един и същ Господ. Така народът Аад не отхвърлил само Худ, а самата истина, която всички пророци донесли.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Единството на пророческото послание показва, че ислямът не е нова религия, а продължение на призива на всички Божии пратеници още от древността.

— Коранът разказва историите на предишните народи не просто като минало, а като поука за нас — за да не повтаряме грешките на онези, които отхвърлиха истината.

— Отхвърлянето на един пратеник е отхвърляне на всички, което ни учи да приемаме истината, независимо кой я носи, защото истината е една.

— Тези разкази ни утешават и укрепват вярата: щом Аллах е запазил спомена за народите и е изпратил пророци на всеки от тях, това показва Неговата милост и грижа към човечеството.

— Четенето на Корана ни свързва с дълга верига от вярващи и пророци, и ни прави част от една голяма общност, обединена от вярата в Единия Бог.