Сура Аш-Шуара — Стих 122

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— العَزِيزُ (Ал-Азиз): Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие и Който въздава справедливо на Своите врагове.

— الرَّحِيمُ (Ар-Рахим): Всемилостивият, Чиято милост обхваща вярващите и всички, които се обръщат към Него с покаяние.

1. Тълкувание на аята:

И наистина, твоят Господ, о, Пратенико, Той е Всемогъщият, Който е могъщ във възмездието Си срещу онези, които Го отричат и се противопоставят на Неговата повеля, и никой не може да Му се противопостави или да избегне справедливостта Му. Същевременно Той е Всемилостивият към Своите вярващи раби и към всеки, който се разкайва и се връща към Него — приема покаянието му и го дарява с прошка и милост. Така в този аят се съчетават две от прекрасните имена на Аллах: могъществото и милостта, за да вдъхнат страхопочитание и надежда едновременно — страх от справедливото възмездие и надежда за безкрайната Божия милост.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни показва, че Аллах е едновременно Справедлив и Милосърден, което означава, че никой не трябва да се отчайва от милостта Му, колкото и грешки да е извършил, стига да се обърне към Него с искрено покаяние.

— Вярата в могъществото на Аллах дава на вярващия сигурност и спокойствие, защото знае, че е под закрилата на Най-Могъщия.

— Повтарянето на тези две имена в Корана е покана за размисъл върху баланса между справедливост и милост — принцип, който възпитава човека в умереност, надежда и доброта.

— Колкото повече опознаваме прекрасните имена на Аллах, толкова повече сърцата ни се изпълват с любов към Него и с желание да следваме Неговия път.