Сура Аль-Касас — Стих 56

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• لَا تَهْدِي (ля тахдӣ): ти не насочваш, не даваш напътствие.
• مَنْ أَحْبَبْتَ (ман ахбабта): онзи, когото обичаш, за когото желаеш добро.
• الْهُدَى (ал-худа): напътствието, насочването към истината и вярата.
• الْمُهْتَدِينَ (ал-мухтадӣн): онези, които са напътени, които приемат правия път.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник, мир нему, като му казва, че той не е в състояние да даде истинско напътствие на онзи, когото обича и на когото желае добро. Напътствието, което води до вяра и до правия път, не е в ръцете на човека, колкото и да е искрен и загрижен. Само Аллах дава това напътствие на когото пожелае и го улеснява към вярата. Той е най-добре знаещ кой е достоен и подготвен да приеме напътствието и кой ще тръгне по правия път. Аятът е низпослан във връзка с грижата на Пророка, мир нему, за вярата на неговия чичо Абу Талиб и други близки, като пояснява, че насочването на сърцата е дело единствено на Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че напътствието е дар от Аллах и че всеки от нас трябва да Го моли с искрено сърце да ни насочи по правия път.
• Показва ни колко състрадателен и загрижен е бил Пророкът, мир нему, за хората около него, и ни насърчава да се грижим за доброто на близките си, без да се отчайваме.
• Напомня ни, че Аллах знае най-добре състоянието на сърцата и че Неговата мъдрост е съвършена; затова вярващият се уповава на Него и не се вгорчава, ако някой не приеме истината.
• Аятът ни утешава и ни учи да оставяме резултата на Аллах, като същевременно полагаме усилия да показваме доброта и да призоваваме към доброто с мъдрост и милост.