Сура Аль-Анкабут — Стих 61

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَلَئِن“ (уа лаин): клетва, означаваща „И ако наистина“.
• „سَأَلْتَهُم“ (саалтаҳум): попиташ ли ги.
• „سَخَّرَ“ (саҳҳара): подчини, направи покорни и ги постави в служба по определен ред.
• „يُؤْفَكُونَ“ (ю'факун): биват отклонявани, обръщани от истината към заблуда.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) с думи, които разкриват дълбока истина за човешката природа и за неразумността на многобожието. Ако попиташ тези, които Го съдружават с други божества, кой е сътворил небесата и земята в тяхната удивителна подредба, и кой е подчинил слънцето и луната да се движат в точна и неизменна система — те непременно ще признаят: „Аллах е Този, Който ги е сътворил.“ Тяхната собствена природа и разумът им свидетелстват, че всичко възможно и сътворено трябва да има Създател, Единствен и Необходимо съществуващ. И въпреки това признание, те се отклоняват от поклонението само на Аллах и от подчинението на Неговите заповеди. Колко странно е това! Как може човек да признае, че Аллах е Създателят на тези огромни знамения — небесата, земята, слънцето и луната — и после да се обръща към идоли, които нито могат да помогнат, нито да навредят? Този въпрос в аята е укор и порицание към тяхната заблуда и упорство.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът показва, че вярата в съществуването на Създател е вродена в човешката природа и разум; дори многобожниците са признавали, че Аллах е Създателят.
• Той ни учи да размишляваме върху знаменията на Аллах във вселената — небесата, земята, слънцето и луната — и да виждаме в тях доказателство за Неговото единство и могъщество.
• Посочва несъответствието между признаването на Аллах като Създател и поклонението на други божества, което подтиква човека към искреност и чист монотеизъм.
• Напомня ни, че истинската вяра изисква не само знание и признание, но и подчинение и поклонение само на Аллах.
• Насърчава ни да се замислим над собствените си убеждения и дела, и да се стремим към това, което е в хармония с разума и откровението.
• Показва милостта на Аллах, че не ни оставя в заблуда, а ни напътства чрез ясни доказателства и разумни доводи в Свещения Коран.