Сура Аль-Анкабут — Стих 62

1. Обяснение на думите в аята:

• يَبْسُطُ (йебсуту): разширява, увеличава, дава в изобилие.
• الرِّزْقَ (ар-ризк): препитанието, средствата за живот, всичко, което Аллах дава на човека за неговите нужди.
• يَقْدِرُ (йакдиру): стеснява, ограничава, дава в мярка.
• عَلِيمٌ (‘алим): Всезнаещ, Този, Който знае всичко.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, разширява препитанието и дава в изобилие на когото пожелае от Своите раби, а на други стеснява и ограничава. Това не е случайно или несправедливо, а е според Неговата мъдрост и знание. Той знае най-добре какво е полезно за Неговите раби и какво ще ги поправи или развали. Аллах е Всезнаещ за всяко нещо – нищо не се скрива от Него, нито състоянията на хората, нито техните дела, нито това, което е най-подходящо за тях в управлението на техните дела. Затова Той дава и стеснява според Своето съвършено знание и мъдрост.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аята ни учи, че препитанието е в ръцете на Аллах. Той е Този, Който дава и стеснява, и никой друг не може да го направи без Неговата воля. Това ни освобождава от безпокойство и ни учи да се уповаваме на Него.
• Разширяването и стесняването на препитанието са изпитание и мъдрост. Богатството не винаги е знак за любов, а бедността не винаги е знак за наказание. Аллах знае какво е най-добро за всеки човек.
• Знанието на Аллах обхваща всичко. Той знае какво ще поправи Неговите раби и какво ще ги развали. Това ни дава увереност, че Неговото управление е справедливо и изпълнено с милост.
• Вярата в Аллах и Неговото всезнание ни носи спокойствие и доволство. Когато човек знае, че Аллах знае най-добре, той приема това, което му е дадено, и не завижда на другите.
• Аята ни приканва да се обръщаме към Аллах с молба за препитание и да Му се доверяваме, защото Той е Този, Който дава и стеснява, и Той е Всезнаещият.