Сура Аль Имран — Стих 159

1. Обяснение на думите в аята:

• فَبِمَا رَحْمَةٍ مِّنَ اللَّهِ: „И поради милост от Аллах“ – изразът подчертава, че мекотата и добротата на Пророка (с.а.с.) към сподвижниците му са дар и милост от Аллах, а не просто негово лично качество.
• لِنتَ لَهُمْ: „ти беше мек с тях“ – тоест отнасяше се с тях с нежност, мекота и добро отношение.
• فَظًّا: „груб, рязък“ – човек с лошо държание и сурови обноски в говоренето и действията.
• غَلِيظَ الْقَلْبِ: „коравосърдечен“ – с твърдо, безмилостно сърце, което не проявява състрадание.
• لَانفَضُّوا مِنْ حَوْلِكَ: „щяха да се разпръснат от около теб“ – щяха да те напуснат и да се отдалечат.
• فَاعْفُ عَنْهُمْ: „прости им“ – не ги укорявай за грешките им.
• وَاسْتَغْفِرْ لَهُمْ: „и поискай прошка за тях“ – моли Аллах да им опрости.
• وَشَاوِرْهُمْ فِي الْأَمْرِ: „и се съветвай с тях по въпроса“ – вземи мнението им в дела, в които е нужен съвет.
• فَإِذَا عَزَمْتَ: „и когато решиш“ – след като си се посъветвал и си взел окончателно решение.
• فَتَوَكَّلْ عَلَى اللَّهِ: „уповавай се на Аллах“ – повери делото си на Аллах и разчитай на Него.
• الْمُتَوَكِّلِينَ: „уповаващите се“ – онези, които се доверяват на Аллах и разчитат на Него във всичките си дела.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от контекста след битката при Ухуд, когато някои от сподвижниците допуснаха грешки и неподчинение. Вместо да ги укори строго, Аллах насочва вниманието към милостта, която е дарила Пророка (с.а.с.) с мекота и добро отношение към тях. Аллах казва, че именно по Негова милост Пророкът е бил нежен и снизходителен с тях. Ако той беше груб в говоренето и действията си и коравосърдечен, те щяха да се разпръснат и да го напуснат. Това показва колко важна е мекотата в призоваването и ръководенето на хората.

След това Аллах дава на Пророка (с.а.с.) три напътствия: да им прости за пропуските спрямо неговите права, да поиска от Аллах прошка за тях в това, което се отнася до правата на Аллах, и да се съветва с тях по делата, които изискват обсъждане – като например въпросите на войната и други въпроси, за които няма пряко откровение. Съветването с тях е и начин да се успокоят сърцата им и да се укрепи единството.

Накрая Аллах казва: когато след съветването вземеш окончателно решение, пристъпи към изпълнението му, като се уповаваш на Аллах, а не на мнението на хората. Аллах обича онези, които се уповават на Него, и ги подкрепя, напътва и им дава успех.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Ислямът поставя голямо значение на добрия характер, мекотата и милосърдието в отношенията между хората. Мекотата привлича сърцата, а грубостта ги отблъсква.
• Прошката и търсенето на прошка от Аллах са част от пътя на вярващия. Който прощава на другите, Аллах го възнаграждава и улеснява делата му.
• Съветването (шура) е ценен принцип в Исляма. То укрепва общността, дава на хората достойнство и ги прави съпричастни към вземането на решения.
• След като човек се посъветва и реши, той трябва да се уповава на Аллах. Това освобождава сърцето от тревога и го свързва с Аллах, Който е най-добрият Покровител.
• Аллах обича уповаващите се на Него. Това е покана за всеки вярващ да се довери на Аллах, да Го обича и да следва пътя на Пророка (с.а.с.), който е пример за милост, прошка, съветване и упование.