Сура Аль Имран — Стих 78

1. Пояснение на думите в аята:

• يَلْوُونَ أَلْسِنَتَهُم – „извиват езиците си“: означава да изговарят думи по начин, който ги представя за нещо друго, тоест съзнателно изопачаване и подправяне на текста.
• بِالْكِتَابِ – „с Писанието“: тук се има предвид Тората, която Аллах е низпослал на Муса (мир нему).
• لِتَحْسَبُوهُ – „за да помислите“: целта е хората да сметнат подправеното за истинско откровение.
• مِنْ عِندِ اللَّهِ – „от Аллах“: тоест че е низпослано от Аллах, а не е човешко дело.
• يَقُولُونَ عَلَى اللَّهِ الْكَذِبَ – „изричат лъжа за Аллах“: приписват на Аллах думи, които Той не е казал.

1. Тълкуване на аята:

Аллах ни съобщава, че сред хората на Писанието има група, която съзнателно изопачава свещения текст. Те променят думите, изкривяват ги и ги представят по начин, който не съответства на истинското откровение. Правят това, за да заблудят останалите и да ги накарат да повярват, че чутото е част от Тората, докато в действителност то няма нищо общо с нея. Нещо повече – те твърдят, че това е от Аллах, а то не е от Аллах. Така те съзнателно и умишлено изричат лъжа срещу Аллах, знаейки много добре, че лъжат. Те не го правят по незнание или грешка, а преднамерено, водени от своите користни цели и желание да заблудят хората.

Този аят разкрива тежкото престъпление на изопачаването на Божието слово и приписването на Аллах на неща, които Той не е казал. То е предупреждение към всички, които се осмеляват да говорят за религията без знание или с користни намерения, както и урок за вярващите да проверяват и да се придържат към истинското знание.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът държи изключително много на истинността и честността в предаването на знанието. Всеки, който говори за Аллах, трябва да го прави с доказателство и знание.
• Коранът е запазен от Аллах и не е подложен на изопачаване – това е знак за неговата божествена защита и за милостта на Аллах към хората.
• Аятът ни учи да бъдем внимателни и да не приемаме всяко твърдение за религиозна истина без проверка, като същевременно търсим знание от достоверни източници.
• Ислямът осъжда лъжата срещу Аллах като едно от най-тежките деяния, защото то подвежда хората и покварява религията.
• Вярващият намира в Корана ясен критерий за истина и лъжа, и това го прави уверен и спокоен в своята вяра.