Сура Аль Имран — Стих 77

1. Обяснение на думите в аята:

• يَشْتَرُونَ (ящтарун) – „купуват“, но тук означава „разменят, заменят“ – тоест продават нещо ценно срещу нещо нищожно.
• عَهْدِ اللَّهِ (ахди-Ллах) – „завета на Аллах“ – обещанието и задължението, което Аллах е поверил на хората чрез Своите книги и пратеници.
• أَيْمَانِهِمْ (айманихим) – „техните клетви“ – обещанията, които са дали, подкрепени с клетва.
• ثَمَنًا قَلِيلًا (саманан калиля) – „нищожна цена“ – дребна печалба от земните блага, която е преходна и без стойност в сравнение с вечното.
• لَا خَلَاقَ (ля халака) – „няма дял, няма نصيب“ – тоест никаква част от наградата.
• وَلَا يُزَكِّيهِمْ (уа ля юзаккихим) – „и няма да ги очисти“ – няма да ги пречисти от греховете и неверието.
• عَذَابٌ أَلِيمٌ (азабун алим) – „болезнено мъчение“.

1. Тълкуване на аята:

Аллах ни съобщава за онези, които заменят завета, който Той им е поверил – да следват това, което е низпослал в Своите книги и изпратил чрез Своите пратеници – както и клетвите, с които са се обвързали, срещу нищожна печалба от земния живот. Те продават вярност и честност срещу дребни, преходни блага. Такива хора няма да имат никакъв дял от наградата в отвъдния живот. Аллах няма да им говори с думи, които да ги зарадват, нито ще ги погледне с милост в Деня на възкресението, нито ще ги очисти от греховете и неверието им. За тях е приготвено болезнено мъчение.

Този аят е низпослан във връзка с онези, които са променили описанието на Пророка Мухаммед (с.а.с.) в Тората и са преиначили завета на Аллах, като са написали друго вместо него. Но значението му е общо за всеки, който нарушава обещание или клетва заради дребна изгода – било то от юдеи, християни или мюсюлмани. Всеки, който продава своята вяра и честност срещу земни придобивки, попада под тази заплаха.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че верността към обещанията и клетвите е свещен дълг, а не нещо маловажно. Ислямът изгражда общество, основано на доверие и честност.
• Той ни предупреждава, че земните блага, колкото и примамливи да изглеждат, са нищожни в сравнение с вечната награда при Аллах. Истинската печалба е в отвъдния живот.
• Аятът ни показва колко сериозно Аллах гледа на предателството спрямо завета и клетвите – до такава степен, че Той няма да говори на такива хора, нито да ги погледне с милост в Съдния ден. Това ни кара да се стремим към искреност и вярност.
• В същото време аятът ни насърчава да ценим Корана и учението на Пророка (с.а.с.), защото те са заветът на Аллах към нас. Който се придържа към тях, ще има дял в отвъдното и ще бъде очистен от греховете си.
• Ислямът не е просто набор от ритуали, а начин на живот, който изисква почтеност, лоялност и отговорност. Този аят ни напомня, че вярата и честта вървят ръка за ръка, и че всеки избор в живота ни има вечни последици.