Сура Саба — Стих 2

1. Обяснение на думите в аята:

— يَلِجُ (ялидж): влиза, прониква.

— يَخْرُجُ (яхрудж): излиза, изважда се.

— يَنْزِلُ (янзил): слиза, спуска се.

— يَعْرُجُ (я‘рудж): възкачва се, издига се нагоре.

— الرَّحِيمُ (ар-Рахим): Всемилостивият.

— الْغَفُورُ (ал-Гафур): Всеопрощаващият.

1. Тълкувание на аята:

Аллах знае всичко, което влиза в земята — капките дъжд, семената, водите, съкровищата и всичко скрито в нея. Знае и всичко, което излиза от земята — растенията, изворите, минералите и всичко, което Той изважда от нея. Знае какво слиза от небето — дъждът, препитанието, ангелите, откровението и книгите, както и всичко, което Той повелява. И знае какво се възкачва към небето — ангелите, делата на хората и душите им. Нищо не се скрива от Него и нищо не излиза извън Неговото знание, независимо дали е в дълбините на земята, или във висините на небето. Той е Всемилостивият към Своите раби — не бърза да наказва грешниците, а им дава отсрочка и възможност да се върнат към Него. И е Всеопрощаващият за онези, които се разкайват, обръщат се към Него и се уповават на Него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че Аллах обхваща с познанието Си всяко нещо — видимо и скрито, голямо и малко. Който осъзнае това, се смирява пред своя Господ и се старае да върши добро.

— Знанието, че Аллах вижда и знае всичко, което правим, ни подтиква към искреност и богобоязливост, защото нищо не е скрито от Него.

— Милостта и прошката на Аллах са необятни. Той не наказва веднага, а дава време за покаяние — това е покана за всеки грешник да се обърне към Него с надежда.

— Колкото по-добре познаваме Аллах чрез Неговите имена и качества, толкова по-силна става вярата ни и толкова по-голяма е любовта ни към Него.

— Аятът ни напомня, че всичко в този свят — слизането и възкачването, раждането и смъртта, даването и отнемането — е под властта на един-единствен Господ, и че истинското спокойствие е в упованието на Него.