Сура Сад — Стих 33

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• رُدُّوهَا (руддӯхā): „върнете ги обратно при мен“ – местоимението се отнася за конете, които били показани пред него.
• فَطَفِقَ (фатафиқа): „и започна, пристъпи към“ – глагол, който означава начало на продължително действие.
• مَسْحًا (масхан): „бърсане, прекарване на ръка“ – тук в смисъл на замахване и удряне с меч.
• بِالسُّوقِ (бис-сӯқ): „по краката, по подбедриците“ – множествено число на „сāқ“ (подбедрица).
• وَالْأَعْنَاقِ (уал-а‘нāқ): „и шиите, вратовете“.

1. Тълкувание на аята:

След като Пророк Сулайман (Соломон) беше зает със съзерцаване на породистите коне, които му бяха представени, и това го отклони от споменаването на своя Господ до залеза на слънцето, той каза: „Върнете ми ги обратно!“ И когато му ги върнаха, той започна да ги удря с меч по краката и шиите. Това е израз на неговото силно разкаяние и отказ от онова, което го беше разсеяло от поклонението и възпоменаването на Аллах – той предпочете любовта към своя Господ пред любовта към земните блага и имущество. Така той се освободи от това, което го беше отклонило, като го пожертва изцяло в името на връщането към поменуването на Аллах и към по-висшата цел.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва искреността на разкаянието на Пророк Сулайман и неговата готовност да се откаже от скъпоценното си притежание, когато то го отклони от възпоменаването на Аллах – урок за това, че любовта към Аллах трябва да стои над всяка земна любов.
• Напомня ни, че дори пророците и великите хора могат да бъдат изпитани със земни блага и че истинската мярка за вяра е как човек постъпва, когато тези блага го разсеят от Господа.
• Показва, че връщането към Аллах и поправянето на грешката е възможно по всяко време – вратата на покаянието е отворена.
• Насърчава вярващия да не позволява на имуществото, децата или светските занимания да го отдалечават от молитвата и споменаването на Аллах.
• Кораничните разкази за пророците не са просто истории, а поуки и напътствия, които пречистват сърцето и укрепват вярата, и това прави Корана жив източник на напътствие за всеки, който го чете с размисъл.