Сура Сад — Стих 35

1. Обяснение на думите в аята:

• رَبِّ (Рабби): Господи мой, обръщение към Аллах с признание на Неговото господство и власт.
• اغْفِرْ لِي (игфир ли): опрости ми, покрий греховете ми и ги изличи.
• وَهَبْ لِي (уахáб ли): дари ми, дай ми безвъзмездно.
• مُلْكًا (мулкан): власт, царство, господство.
• لَّا يَنبَغِي (ля янбагӣ): което не подобава, не се полага, не е подходящо.
• الْوَهَّابُ (ал-Уаххáб): Вседарителят, Този, Който дава щедро и непрестанно.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Сюлейман (Соломон), мир нему, се обръща към своя Господ с две молби, събрани в едно смирено и благоговейно обръщение. Първо, той иска прошка за грешката си — а тя била, че се заклел да обходи жените си, без да каже „ако Аллах пожелае“, и в резултат не получил онова, което очаквал. Затова се обръща към Аллах с покаяние и молба за опрощение.

Второ, той иска от Аллах да му дари власт и царство, което да бъде особено, уникално — такова, което да не се полага и да не бъде дадено на никого след него. Това не е израз на алчност или надменност, нито желание да превъзхожда другите от суетност към земния живот. Напротив, Сюлейман иска това като специална благодат и почест от Аллах, знак за неговата пророческа мисия и за приемането на покаянието му. Той иска дар, който да остане като негово изключително отличие сред хората.

Накрая той потвърждава, че Аллах е Вседарителят — Този, Който дава каквото пожелае и на когото пожелае, без никой да може да Му попречи или да ограничи щедростта Му. Аллах наистина откликнал на молбата му и му подчинил вятъра, който се движел по негова заповед, покорен и мощен, накъдето той поиска.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че дори пророците и великите царе се обръщат към Аллах с покаяние и смирение — колкото по-висок е човек, толкова повече трябва да се смирява пред своя Създател.
• Показва ни, че истинската власт и истинските дарове идват само от Аллах. Никой не може да даде или да отнеме, освен с Неговото позволение.
• Напомня ни, че Аллах е Вседарителят — Той чува молбите на Своите раби и откликва на искрените им зовове. Това ни насърчава да Го молим с надежда и доверие.
• Учи ни, че искането на благодат от Аллах не е нещо лошо, стига да не е от суетност или желание за превъзходство над другите, а от стремеж към добро и признание на Божията щедрост.
• Аятът ни показва, че Аллах приема покаянието на Своите раби и след прошката дава още повече — точно както дарил на Сюлейман власт, каквато никой след него не получил. Това ни изпълва с надежда и любов към нашия Господ, Вседарителя.