Сура Сад — Стих 75

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• إِبْلِيس (Иблис): името на джина, който отказал да се поклони на Адам от гордост и станал неверник.
• مَا مَنَعَكَ (какво те възпря): какво те спря и те накара да се въздържиш.
• لِمَا خَلَقْتُ بِيَدَيَّ (на онова, което сътворих с двете Си ръце): израз за особена почит и чест, с които Аллах удостоил Адам, като го е сътворил със Своята мощ и грижа, по начин, подобаващ на Неговото величие.
• أَسْتَكْبَرْتَ (възгордяхте ли се): дали гордостта те е накарала да откажеш.
• أَمْ كُنتَ مِنَ الْعَالِين (или беше от високомерните): или още преди това си бил от онези, които се възвисяват над заповедта на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се обръща към Иблис с въпрос, който е едновременно укор и изобличение: „О, Иблис, какво те възпря да се поклониш на онова, което Аз сътворих със Своите две ръце?“ Тук става дума за Адам, когото Аллах е сътворил със Своята мощ и го е удостоил с особена чест, без да е нужда от посредник, баща или майка. Въпросът не е за да се получи информация, а за да се разкрие грешката на Иблис и нейната причина.

След това Аллах пита: „Дали гордостта те накара да откажеш, или беше от високомерните още преди това?“ Тоест: дали твоят отказ произтича от надменност, породена в този момент, или ти и преди си бил от онези, които се възвисяват над заповедта на Аллах и над Неговите творения? И в двата случая отговорът разобличава Иблис – той не е имал право да се възгордее, защото е бил само творение, а заповедта е била от Създателя.

В аята се утвърждава и възвишената чест, с която Аллах е отличил Адам, както и фактът, че гордостта и високомерието пред заповедите на Аллах са път към заблуда и отхвърляне на истината. В него се съдържа и потвърждение на божественото качество „ръце“ по начин, който подобава на Аллах, без да се оприличава на творенията.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът показва колко опасна е гордостта: тя може да накара човек да отхвърли ясна заповед и да го отведе до гибел, както се случило с Иблис.
• Подчертава се достойнството на човека: Аллах е сътворил Адам със Своята мощ и го е удостоил с чест, което говори за благородството на човешкото създание.
• Въпросът на Аллах е милост и предупреждение: Той изобличава грешката, за да се вразумят онези, които имат разум и слух.
• Ислямът учи на смирение и покорство пред заповедите на Аллах, а не на надменност и възвисяване.
• Коранът разкрива истинската същност на нещата и предпазва вярващия от подражание на Иблис, като го насочва към покаяние, смирение и любов към доброто.