Сура Сад — Стих 79

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• رَبِّ (рабби): Господи, Владико мой — обръщение на Иблис към Аллах.
• فَأَنظِرْنِي (фа-анзирни): дай ми отсрочка, отложи смъртта ми, изчакай ме.
• إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ (иля йауми юб'асуун): до Деня, в който те ще бъдат възкресени — тоест Денят на възкресението, когато хората ще бъдат съживени от гробовете си.

1. Тълкувание на аята:

Иблис (Сатаната), след като беше прокуден и отхвърлен от милостта на Аллах, се обърна към своя Господ с молба. Той не поиска прошка, нито се разкая за своята гордост и непокорство, а поиска нещо друго — да му бъде дадена отсрочка. Помоли своя Господ да не го умъртвява веднага, а да отложи смъртта му и да му даде време до Деня на възкресението, когато всички хора ще бъдат съживени от гробовете си и изправени пред Аллах за равносметка. Той поиска да остане жив до онзи велик Ден, за да продължи да съблазнява и заблуждава потомството на Адам, да ги отклонява от правия път и да ги подтиква към непокорство към техния Създател. В тази молба се разкрива неговата дълбока враждебност към хората и неговото упорство в злото — вместо да потърси прошка и да се върне към покорството, той поиска удължаване на живота само за да продължи своята мисия на заблуда и изкушение.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко опасна е гордостта и упорството в греха. Иблис не поиска прошка, а отсрочка — урок за нас да бързаме към покаяние и да не отлагаме връщането към Аллах.
• Аллах е Този, Който държи в Своите ръце живота и смъртта на всяко създание. Никой не може да удължи или съкрати живота си без Неговото позволение — това ни учи на смирение и упование в Аллах.
• Вярата в Деня на възкресението е стълб на вярата. Осъзнаването, че ще бъдем съживени и изправени пред Аллах, ни подтиква към добри дела и ни пази от зло.
• Коранът ни разкрива истинската природа на Сатаната и неговите цели, за да се предпазим от неговите внушения и да търсим закрила при Аллах от него.
• Милостта на Аллах е огромна — Той приема покаянието на онези, които искрено се връщат към Него, за разлика от Иблис, който избра пътя на вечната заблуда. Това ни насърчава винаги да се надяваме на прошката на Аллах и да не изпадаме в отчаяние.