Сура Аз-Зумар — Стих 4

1. Пояснение на думите в аята:

• لَوْ أَرَادَ اللَّهُ – Ако Аллах бе пожелал.
• أَن يَتَّخِذَ وَلَدًا – да си вземе син (както твърдят многобожниците).
• لَاصْطَفَىٰ – Той непременно щеше да избере.
• مِمَّا يَخْلُقُ مَا يَشَاءُ – от това, което създава, когото пожелае.
• سُبْحَانَهُ – Пречист е Той, далеч от всякакви несъвършенства.
• الْوَاحِدُ – Единственият, Единният по Своята същност, качества и дела.
• الْقَهَّارُ – Всемогъщият, Който покорява и владее всичко.

1. Тълкувание на аята:

Ако Аллах бе пожелал да си вземе син, както твърдят неверниците, Той щеше да избере от Своите творения когото пожелае и щеше да го направи на мястото на син. Но Той не е сторил това, нито е определил Мариам или Иса за такава цел. Пречист е Аллах и е далеч от това, което те Му приписват. Той е Единственият по Своята същност, качества и дела, няма съдружник в тях. Той е Всемогъщият, Който покорява всички Свои творения със Своята мощ, и всичко пред Него е смирено и подчинено. Всяко творение, колкото и да е силно, е ограничено в своята сила и в крайна сметка е подчинено на Аллах.

1. Поуки от аята:

• Аллах е Единственият, Който няма нужда от син или съдружник – Той е съвършен и самодостатъчен.
• Вярата в единството на Аллах (таухид) е основата на исляма и носи спокойствие в сърцето, защото човек знае, че има само един Господ, Който управлява всичко.
• Признаването на Аллах като Всемогъщ ни учи на смирение и доверие – всичко е в Неговите ръце и Той е най-добрият закрилник.
• Този аят ни напомня, че ислямът изчиства вярата от всякакви неясноти и заблуди, и ни води към чистото познание за Аллах, което е източник на мир и увереност.