Сура Ан-Ниса — Стих 16

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَاللَّذَانِ (уа-л-лаза̄ни): „и двамата, които“ – двойствено число за мъж и жена.
• يَأْتِيَانِهَا (йа'тийа̄ниха̄): „извършват я“ – местоимението се отнася до голямата грешка (прелюбодеянието).
• فَآذُوهُمَا (фа-'а̄зӯхума̄): „причинявайте им вреда“ – с думи, порицание, укор, а според някои и с ръка, но без да се преминава границата.
• تَابَا (та̄ба̄): „двамата се разкаят“ – върнат се от греха.
• أَصْلَحَا (аслаха̄): „поправят“ – поправят делата си и поведението си.
• فَأَعْرِضُوا (фа-а'ридӯ): „въздържайте се“ – отвърнете се от тях и не ги наранявайте повече.
• تَوَّابًا (таууа̄бан): „приемащ покаянието“ – Този, Който многократно приема разкаянието на Своите раби.
• رَحِيمًا (рахӣман): „милосърден“ – безкрайно милостив към тях.

1. Тълкуване на аята:

И двамата – мъжът и жената – от вас, които извършат тази тежка грешка (прелюбодеяние), ги накажете с порицание, укор и вреда, която да ги унизи и възпре от повторение. Ако след това се разкаят за постъпката си и поправят делата си с добри постъпки, тогава се въздържайте от нараняването им и не ги укорявайте повече. Наистина Аллах е Този, Който приема покаянието на Своите раби и е Милосърден към тях.

Този начин на наказание – порицание и вреда – е бил в началото на исляма, преди да бъдат установени определените наказания (худуд). По-късно това е било заменено с установените от Аллах наказания: за неженения/неомъжената – сто удара с камшик и изгнание за една година, а за женения/омъжената – убиване с камъни. Това е доказателство, че ислямското законодателство се развива и усъвършенства с времето, като винаги цели поправяне на обществото и милост към хората.

1. Поуки, които ни карат да обичаме исляма и Корана:

• Ислямът не оставя греха без последици, но винаги оставя вратата на покаянието отворена – това показва колко милостив е Аллах към Своите раби.
• Покаянието не е само думи, а трябва да бъде последвано от поправяне на делата – това учи на искреност и отговорност.
• Когато човек се разкае и поправи, мюсюлманите трябва да се отвърнат от укора и да не му напомнят греха – това изгражда общество на милост и прошка.
• Ислямското право винаги търси баланс между справедливост и милосърдие – наказанието цели поправяне, а не отмъщение.
• Аллах е Този, Който приема покаянието и е Милосърден – това ни учи да не се отчайваме от Неговата милост, колкото и големи да са греховете ни.
• Тези аятове ни показват, че ислямът е религия на постепенно усъвършенстване и че Аллах винаги дава възможност на човека да се поправи и да се върне към Него.