Сура Ан-Ниса — Стих 63

1. Обяснение на думите в аята:

• أُولَٰئِكَ (ула'ика) – „тези“; показателно местоимение за далечно посочване, използвано тук, за да подчертае, че става дума за лицемерите.
• يَعْلَمُ اللَّهُ مَا فِي قُلُوبِهِمْ (я'ламуллаху ма фи кулюбихим) – „Аллах знае какво има в сърцата им“; израз, който показва, че Всевишният е напълно осведомен за скритото в душите им – тяхното лицемерие и лоши намерения.
• فَأَعْرِضْ عَنْهُمْ (фа'рид 'анхум) – „затова се отвърни от тях“; означава да не им обръщаш внимание, да не им даваш повод за спор и да не бързаш с наказание.
• وَعِظْهُمْ (уа'изхум) – „и ги поучавай“; наставление, което събужда съвестта и подтиква към покаяние.
• قَوْلًا بَلِيغًا (каулан балиган) – „въздействащо слово“; реч, която прониква дълбоко в душата и оставя силен отпечатък.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че знае какво се крие в сърцата на лицемерите – тяхното двуличие, неискреност и лоши намерения. Нищо не е скрито от Него, дори онова, което хората пазят в себе си. Затова Той напътва Своя Пратеник (с.а.с.) да не се занимава с тяхното наказание, а да се отвърне от тях – тоест да не им обръща внимание и да не влиза в безполезни спорове. След това му заповядва да ги поучава и предупреждава с думи, които да ги разтърсят и да ги накарат да се замислят за лошото, в което се намират. И накрая – да им говори насаме, в уединение, с реч, която прониква право в сърцето и оставя дълбока следа, като ги предупреждава за наказанието на Аллах и ги подтиква към покаяние.

Така аятът съчетава две неща: от една страна, твърдостта на истината – че Аллах знае скритото и че лицемерието не остава незабелязано, а от друга – милостта и мъдростта в призива, защото целта на наставлението не е унищожение, а поправяне и връщане към правия път.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е Всезнаещ – Той знае не само делата, но и най-скритите помисли. Това ни учи на искреност и ни пази от двуличие.
• Ислямът не е само строгост, а и мъдрост: понякога най-силното средство е доброто, навременно и проникновено слово, а не грубата сила.
• Наставлението с благ нрав и искрено желание за доброто на другия е път към промяна на сърцата.
• Всеки от нас трябва да се стреми думите му да бъдат въздействащи и полезни – не празни, а такива, които лекуват и напътват.
• Коранът лекува сърцата и лекува обществото: той ни учи как да постъпваме с трудните хора – с търпение, с напътствие и с надежда, че те ще се поправят.
• Вярата не е само знание, а и действие: да се отвърнем от злото, да поучаваме с добро и да оставим на Аллах съдбата на онези, които крият зло в сърцата си.