Сура Гафир — Стих 10

1. Обяснение на думите в аята:

• كَفَرُوا (кафару): отхвърлиха вярата, отрекоха Аллах и Неговите пратеници.
• يُنَادَوْنَ (юнадаун): биват призовавани, обръщат се към тях с думи.
• مَقْتُ (макту): силна омраза, отвращение, гняв.
• أَكْبَرُ (акбар): по-голям, по-силен.
• تُدْعَوْنَ (туд'аун): бивате призовавани.
• الْإِيمَانِ (ал-иман): вярата в Аллах.

1. Тълкувание на аята:

На Съдния ден, когато неверниците бъдат въведени в Огъня и видят с очите си последствията от своите дела, те ще изпитват огромна омраза и отвращение към самите себе си. Те ще проклинат себе си и ще съжаляват дълбоко. Тогава пазителите на Ада ще им кажат: „Омразата на Аллах към вас, когато бяхте призовавани в земния живот към вяра в Него и към следване на Неговите пратеници, а вие отказвахте и отричахте — беше много по-силна от омразата, която изпитвате сега към самите себе си.“ Тоест: колкото и силно да е вашето отвращение към себе си в този момент, когато виждате заслуженото наказание, омразата на Аллах към вас в земния живот е била още по-голяма — защото Той ви е призовавал към това, което щеше да ви спаси, а вие съзнателно сте отхвърляли истината и сте придавали съдружници на Аллах.

1. Поуки от аята:

• Този аят ни показва колко голяма е Божията милост — Той непрекъснато призовава хората към вяра и добро, и не желае никой да бъде наказан.
• Вярата е призив, отправен с любов и грижа — отхвърлянето ѝ е загуба за самия човек, а не за Аллах.
• Искреното обръщане към Аллах още в земния живот е пътят към спасението и към вечното блаженство в Рая.
• Колкото по-рано човек откликне на призива към вяра, толкова по-голяма е неговата полза и щастие — и в този свят, и в отвъдния.
• Ислямът е религия на надеждата и покаянието: вратата на вярата е отворена за всеки, който искрено потърси истината.