Сура Гафир — Стих 57

1. Пояснение на думите в аята:

• لَخَلْقُ (la-halqu): сътворяването, създаването.
• السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ (as-samāwāti wal-arḍ): небесата и земята.
• أَكْبَرُ (akbaru): по-велико, по-голямо.
• خَلْقِ النَّاسِ (halqi an-nās): сътворяването на хората.
• أَكْثَرَ النَّاسِ (akthara an-nās): повечето хора.
• لَا يَعْلَمُونَ (lā yaʿlamūn): не знаят, не осъзнават.

1. Тълкувание на аята:

Аллах ни известява, че сътворяването на небесата и земята — в тяхната огромност, широта и сложност — е несъмнено по-велико и по-внушително дело от сътворяването на хората. Онзи, Който е сътворил тези необятни творения без предходен образец, несъмнено е способен да сътвори и човека, и да го върне към живот след смъртта му, за да бъде въздадено всекиму според делата му. Въпреки това повечето хора не знаят тази ясна истина и не я използват като доказателство за възкресението, макар че тя е очевидна. Те са обхванати от нехайство и следват собствените си желания, затова не размишляват и не се поучават.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко велик е Аллах в Своето творение и колко лесно е за Него да възкреси мъртвите — това укрепва вярата в Съдния ден.
• Напомня ни да размишляваме над вселената и над себе си, за да стигнем до истината чрез разум и наблюдение.
• Показва, че нехайството и следването на страстите са пречка пред знанието и вярата, затова вярващият трябва да бъде буден и да търси истината.
• Насърчава ни да се доверяваме на Аллах и да не се съмняваме в Неговата способност, защото Той, Който е сътворил небесата и земята, е способен на всичко.
• Подтиква ни да благодарим на Аллах и да се стремим към знание, което ни доближава до Него и ни прави от онези, които знаят и се поучават.