Сура Гафир — Стих 58

1. Обяснение на думите в аята:

• „الْأَعْمَى“ (ал-а‘мā) – слепият, т.е. онзи, който не вижда истината.
• „الْبَصِيرُ“ (ал-басӣр) – зрящият, т.е. онзи, който вижда истината.
• „الْمُسِيءُ“ (ал-мусӣ’у) – онзи, който върши зло, греши и върши лоши дела.
• „تَتَذَكَّرُونَ“ (татазаккаруна) – помните, поучавате се, вземате поука.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах ни показва ясно, че не са еднакви слепият и зрящият. Слепият не вижда пътя и не може да се ориентира, докато зрящият вижда и намира правилния път. По същия начин не са равни вярващите, които вярват в Аллах, приемат Неговите пратеници и вършат добри дела, и онези, които вършат зло – отричат истината, отхвърлят пратениците и не следват Божиите закони. Тези две групи никога не могат да бъдат еднакви, защото пътят им е различен и краят им е различен. Колко малко са онези, които наистина се поучават и си вземат поука от знаменията на Аллах! Ако хората размишляваха и помнеха, щяха да разберат разликата между доброто и злото и щяха да побързат да бъдат от онези, които вярват и вършат праведни дела, търсейки доволството на Аллах.

1. Поуки от аята:

• Аятът ни учи, че вярата и добрите дела са светлина, която ни показва правия път, докато неверието и греховете са слепота, която ни отдалечава от истината.
• Всеки човек има избор – да бъде от зрящите, които виждат истината и я следват, или от слепите, които се лутат в тъмнина.
• Аллах ни призовава да се поучаваме и да помним, защото само малцина наистина си вземат поука. Това ни подтиква да бъдем от онези, които размишляват и се стремят към доброто.
• Ислямът ни показва ясния път към успеха и щастието – чрез вяра в Аллах и вършене на добри дела. Това е пътят, който ни прави зрящи в този свят и в отвъдния.
• Аятът ни насърчава да не се задоволяваме с малко помнене, а да размишляваме дълбоко над знаменията на Аллах, за да спечелим Неговото доволство и вечното блаженство.