Сура Гафир — Стих 60

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• ادْعُونِي (ид'уни): призовавайте Ме, обръщайте се към Мен с молба и молитва, като Ме признавате за Единствен Бог.
• أَسْتَجِبْ لَكُمْ (астаджиб лакум): ще отговоря на призива ви, ще приема молбите ви и ще ви възнаградя.
• يَسْتَكْبِرُونَ (ястакбирун): проявяват гордост и надменност, отказват да се подчинят.
• عِبَادَتِي (ибадати): поклонението и служенето само на Мен, признаването на Моето единобожие.
• دَاخِرِينَ (дахирин): унизени, смирени, покорени.

1. Тълкувание на аята:

Вашият Господ — о, хора — ви казва: Обръщайте се към Мен с молитва и Ме признавайте за Единствен Бог в поклонението и в молбите си. Ако го направите, Аз ще отговоря на призива ви, ще приема молбите ви, ще ви опростя и ще се смиля над вас. Това е велика милост и щедрост от страна на Аллах към Неговите раби — Той им заповядва да Го призовават и им обещава да им отговори.

От друга страна, онези, които се възгордяват и отказват да се покланят на Аллах и да Го признават за Единствен, ще влязат в Огъня на Съдния ден унизени, смирени и презрени. Гордостта им в земния живот ще се превърне в унижение в отвъдния, а тяхното високомерие — в позор и наказание.

Така аятът съединява в себе си призив към поклонение и молитва с предупреждение срещу високомерието. Той показва, че пътят към Божията милост е отворен за всеки, който се обърне към Него със смирение, докато пътят на горделивите води единствено към унижение и загуба.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е близо до Своите раби и отговаря на призива им — достатъчно е човек искрено да Го призове, за да намери отклик и милост.
• Молитвата (дуа) е поклонение и средство за връзка с Господа; тя не е напразно слово, а път към опрощение, отклик и възнаграждение.
• Ислямът не поставя прегради между човека и неговия Създател — всеки, независимо от положението си, може да се обърне към Аллах по всяко време.
• Високомерието и отказът да се покланяш на Аллах са причина за гибел и унижение, докато смирението и покорството водят към спасение и достойнство.
• Обещанието на Аллах е сигурно: който Го призовава с искрено сърце, няма да бъде изоставен, а който се възгордява — ще бъде унижен. Това насърчава вярващия към постоянство в молитвата и смирение пред Господа.