Сура Гафир — Стих 61

1. Обяснение на думите в аята:

• اللَّيْل (ал-лейл): нощта, времето на тъмнина и покой.
• لِتَسْكُنُوا (ли-таскунӯ): за да се успокоите, да намерите покой и отдих.
• مُبْصِرًا (мубсиран): осветен, светъл, такъв че да виждате в него.
• لَذُو فَضْلٍ (ла-зӯ фадлин): наистина притежаващ голяма благодат и щедрост.
• لَا يَشْكُرُونَ (лā яшкуруна): не благодарят, не признават благодатта.

1. Тълкувание на аята:

Аллах е Онзи, Който е създал за вас нощта тъмна и тиха, за да намерите в нея покой и отдих, и е създал деня светъл и осветен, за да виждате и да работите за препитанието си. Така Той е устроил редуването на нощта и деня като велика милост към хората, за да може животът им да бъде уреден и да постигат нуждите си. Наистина Аллах е изпълнен с голяма благодат към хората и им дава от Своите дарове – и видими, и скрити. Обаче повечето хора не благодарят на своя Господ за тези безбройни блага и не Му отдават признание чрез покорство и искрено поклонение.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня, че редуването на нощта и деня не е случайно, а е премислено дело на Аллах – знак за Неговата мъдрост и грижа за нас.
• Нощта е време за покой, а денят – за труд и стремеж към препитание; това е баланс, който Аллах е установил в полза на човека.
• Благодатта на Аллах е огромна и обхваща всички аспекти на живота ни, дори онези, които не забелязваме.
• Признателността към Аллах е път към увеличаване на благата и към вътрешен мир; неблагодарността е причина за загуба и отдалечаване.
• Ако размислим над тези прости, но дълбоки знаци, сърцата ни се смекчават и се приближаваме към вярата и поклонението на Единствения Дарител.