Сура Фуссилат — Стих 11

1. Обяснение на думите в аята:

• „اسْتَوَى“ (истава): означава насочи се, обърна се към нещо с воля и мощ.
• „دُخَانٌ“ (духан): дим, газообразна материя.
• „ائْتِيَا“ (и'тия): елате, бъдете, подчинете се.
• „طَوْعًا“ (тау'ан): по собствена воля, доброволно.
• „كَرْهًا“ (кархан): по принуда, насила.
• „أَتَيْنَا“ (атайна): дойдохме, отзовахме се.
• „طَائِعِينَ“ (таи'ин): покорни, послушни.

1. Тълкуване на аята:

След като сътвори земята и онова, което е на нея, Аллах се обърна с волята Си към небето, което по онова време беше дим. Той му заповяда заедно със земята да се подчинят на Неговото повеление — било то по собствен избор или по принуда, без възможност да се отклонят от Неговата воля. И небето и земята отговориха, че идват покорни, че нямат собствена воля, която да противоречи на волята на техния Господ. Така те изразиха пълно подчинение на Създателя.

1. Поуки от аята:

• Аллах е Всемогъщият Творец, Който управлява всичко със Своята воля и нищо не може да Му се противопостави.
• Цялото творение — небето, земята и всичко в тях — е покорно на Аллах, дори когато хората понякога се отклоняват.
• Човекът е призован да бъде покорен на Аллах по собствена воля, защото това е пътят на мира и хармонията със Вселената.
• Осъзнаването, че всичко сътворено следва Божия ред, ни помага да се доверим на Аллах и да намерим спокойствие в подчинението Му.
• Ислямът е религия на пълно доверие и предаване на Създателя, Който е създал всичко с мъдрост и цел.