Сура Фуссилат — Стих 51

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَعْرَضَ (а‘рада): отвърна се, обърна гръб, отклони се.
• نَأَى بِجَانِبِهِ (на’а би джанибихи): отдалечи се, отдръпна се настрани с тялото си, за да покаже надменност и отказ.
• مَسَّهُ الشَّرُّ (массаху аш-шарр): сполетя го зло, беда, болест или бедност.
• دُعَاءٍ عَرِيضٍ (ду‘а’ин ‘арид): много и продължително молене, широка молба; арабите използват „дължина“ и „ширина“, за да изразят многочисленост и обхват.

1. Тълкувание на аята:

Когато Аллах дари човека с благодат — здраве, препитание, сигурност и други блага — той често се отвръща и се отдръпва надменно, като не признава благодатта и не се обръща към своя Господ с покорство и признателност. Не го свързва с Аллах нито помен, нито поклонение, а се държи високомерно и се отдалечава от истината. Но щом го сполети зло — болест, бедност, страх или друга беда — той започва да се моли много и настоятелно, обръща се към Аллах с дълги и пространни молби да го отърве от страданието. Така той познава своя Господ в тежко положение, но Го забравя в благоденствие; не благодари, когато е дарен, и не търпи с търпение, когато е изпитан. Това е състоянието на слабия човек, който се обръща към вярата само при нужда, а не постоянства в нея.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът учи на благодарност към Аллах във всяко положение — и в радост, и в трудност.
• Човек трябва да помни своя Създател не само когато е в беда, но и когато е в благополучие, защото истинската вяра е постоянна.
• Корана разкрива човешката слабост и ни напътства към искреност, смирение и търпение.
• Обръщането към Аллах с молба е нещо добро, но още по-добро е човек да Го помни винаги и да Му благодари за даровете.
• Всеки, който се замисли над този аят, ще види колко милостив е Аллах, че приема покаянието и молбите на Своите раби, дори когато те са били неблагодарни.