Сура Аш-Шура — Стих 27

1. Обяснение на думите в аята:

— „بَسَطَ“ (басата): разшири, увеличи, даде в изобилие.

— „لَبَغَوْا“ (лябагау): от „багй“ — престъпване на границите, потисничество, тирания, надменност и несправедливост на земята.

— „بِقَدَرٍ“ (би кадар): с определена мярка, точно отмерено според мъдрост.

— „خَبِيرٌ“ (Хабир): Всезнаещият за вътрешните неща и скритото.

— „بَصِيرٌ“ (Басир): Всевиждащият, който вижда всичко явно и скрито.

1. Тълкуване на аята:

Ако Аллах дадеше на всички Свои раби безгранично изобилие и разширеше препитанието им без мярка, те щяха да престъпят границите, да се възгордеят и да потиснат другите на земята. Затова Аллах низпосла препитанието с точна мярка — колкото Той пожелае, разширявайки или стеснявайки го според Своята мъдрост. Той дава на едни и задържа от други, и всичко това е по божествена преценка. Наистина Аллах е напълно осведомен за състоянието на Своите раби и вижда какво е най-подходящо за тях — както в явните им дела, така и в скритите им намерения. Той знае кой ще бъде благодарен при изобилие и кой ще се разбунтува, и затова разпределя препитанието с безкрайна мъдрост.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят разкрива милостта и мъдростта на Аллах: Той не ни лишава от нужното, нито ни дава повече, отколкото е полезно за нас.

— Учи ни да бъдем доволни от това, което имаме, и да не завиждаме на чуждите блага, защото Аллах знае най-добре какво е добро за всеки.

— Показва, че богатството не винаги е благословия — понякога то може да стане причина за гордост и несправедливост.

— Насърчава ни да се уповаваме на Аллах и да вярваме, че Той се грижи за нас с пълно знание и виждане.

— Кораническият текст ни възпитава в смирение, благодарност и справедливост, което прави исляма път на мир и баланс в живота.