Сура Аш-Шура — Стих 44

1. Обяснение на думите в аята:

• يُضْلِلِ (юдлил): Тук означава, че Аллах оставя човека без напътствие поради неговата собствена несправедливост и упорство, тоест Той го изоставя и не му помага да намери правия път.
• وَلِيٍّ (уалий): Покровител, закрилник, помощник, който се грижи за делата на човека и го напътва.
• مِّن بَعْدِهِ (мин ба‘дихи): След като Аллах го е оставил без напътствие – тоест никой друг не може да поеме това.
• الظَّالِمِينَ (аз-залимин): Несправедливите – тук става дума за онези, които отхвърлят вярата и вършат грехове.
• مَرَدٍّ (марад): Връщане, завръщане – има се предвид връщане обратно на земята, в земния живот.
• سَبِيلٍ (сабил): Път, начин, възможност.

1. Тълкуване на аята:

Който Аллах остави без напътствие заради неговата несправедливост и упорство, той няма нито покровител, нито помощник, който да го насочи към истината след това. Никой не може да попречи на решението на Аллах и никой друг не е в състояние да даде напътствие, ако Аллах го е отказал.

И ти, о, Пророче, ще видиш несправедливите – онези, които са отхвърлили вярата и са вършили грехове – когато на Съдния ден видят наказанието с очите си, ще кажат с надежда и съжаление: „Има ли някакъв път да се върнем обратно на земята, за да се покаем и да се върнем към покорство на Аллах?“ Те ще пожелаят да се върнат в земния живот, за да поправят това, което са развалили, но това няма да им бъде позволено и няма да получат отговор на молбата си.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че напътствието е изцяло в ръцете на Аллах и че всеки, който искрено търси истината, трябва да се обърне към Него с молитва и смирение, защото Той е единственият, който напътва.
• Той ни предупреждава, че упорството в греха и несправедливостта може да доведе до изоставяне от напътствие – затова вярващият бърза към покаяние и добри дела, докато е още в земния живот.
• Аятът разкрива състраданието на исляма: вратата на покаянието е отворена, докато човек е жив. Това е голяма милост – че можем да се поправим още сега, без да чакаме отвъдния живот, където съжалението вече не помага.
• Той ни показва колко безпомощен е човекът без Божията помощ и колко е важно да ценим напътствието, което Аллах ни е дал чрез Корана и Пророка – това е най-голямото богатство, което трябва да пазим с благодарност и покорство.
• Накрая, аятът ни насърчава да не отлагаме доброто и да не подценяваме нито един грях, защото в Съдния ден несправедливите ще копнеят за още един шанс, но той няма да им бъде даден. Затова нека използваме времето си в този свят, за да се приближим към Аллах и да следваме Неговото напътствие.