Сура Аш-Шура — Стих 6

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• ﴿اتَّخَذُوا﴾ (иттахазу): взеха, приеха за себе си.
• ﴿مِن دُونِهِ﴾ (мин дунихи): освен Него, вместо Него.
• ﴿أَوْلِيَاءَ﴾ (аулия’): покровители, застъпници, божества, на които се уповават и които обожествяват.
• ﴿حَفِيظٌ﴾ (хафи́з): пазител, надзирател, Който отчита и съхранява всяко дело.
• ﴿وَكِيلٍ﴾ (уаки́л): настойник, упълномощен, който отговаря за нечии дела и ги управлява.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава за онези, които са си избрали освен Него други покровители и божества, на които се обръщат с молитви и на които се уповават. Аллах е техният Пазител и Надзорник – Той отчита всичките им дела, нищо не Му убягва, и ще ги възнагради или накаже според това, което са извършили в земния живот. Що се отнася до теб, о, Пратенико, ти не си натоварен да бдиш над делата им, нито си отговорен за тях, нито си длъжен да ги принудиш да повярват. Твоят дълг е само да предупредиш и да предадеш посланието, а равносметката е при Аллах. Ти не си техен настойник, който да следи делата им и да ги пази, така че да не бъдеш питан за постъпките им – ти си само предаващ и предупредител.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е справедлив и всезнаещ – Той отчита всяко дело, дори онова, което хората извършват в тайна, и никой не може да избегне равносметката пред Него.
• Пророкът (мир нему) е изпратен само като предупредител и предаващ посланието, а не като настойник, който принуждава хората към вяра – това показва, че вярата е личен избор и че ислямът не принуждава никого.
• Аятът ни учи, че истинският Покровител и Пазител е единствено Аллах, и че обръщането към други „покровители“ освен Него е заблуда, която води до загуба.
• Той насърчава вярващия да се уповава само на Аллах, да Му поверява делата си и да знае, че нищо не се губи при Него – всяко добро дело ще бъде възнаградено, а всяко зло ще бъде отчетено.
• Аятът подчертава милостта и мъдростта на Аллах: Той не натоварва Пророка с това, което не му е вменено, и не изисква от него да отговаря за делата на другите – това е утеха и насърчение за всеки, който призовава към добро, че неговият дълг е само да предаде посланието, а резултатът е в ръцете на Аллах.