Сура Аль-Маида — Стих 72

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• الْمَسِيح: Ал-Масих – титла на пророк Иса (Иисус), мир нему, означаваща „помазаният“.
• ابْنُ مَرْيَم: син на Марям (Мария) – уточнение, че става дума за Иса, син на Мария.
• اعْبُدُوا: покланяйте се, служете – означава насочване на всички видове поклонение единствено към Аллах.
• رَبِّي وَرَبُّكُمْ: моят Господ и вашият Господ – показва, че Иса и хората са равни в своята служба на Аллах.
• يُشْرِكْ بِاللَّهِ: придава съдружник на Аллах – тоест приравнява някого или нещо на Аллах в поклонението.
• حَرَّمَ اللَّهُ عَلَيْهِ الْجَنَّةَ: Аллах му е забранил Рая – тоест той няма да влезе в Рая.
• مَأْوَاهُ: неговото убежище, неговото крайно местопребиваване.
• الظَّالِمِينَ: несправедливите, угнетителите – тук означава онези, които извършват най-голямата несправедливост, а именно придаването на съдружници на Аллах.
• أَنصَارٍ: помощници, застъпници – никой, който да ги спаси или защити.

1. Тълкуване на аята:

Аллах, Всемогъщият, заявява с твърдо уверение, че онези, които казват: „Аллах е самият Ал-Масих, синът на Марям“, са изпаднали в неверие. Тяхното твърдение е неверие, защото приписват божественост на сътворено същество, а не на Аллах, Който е Единственият, достоен за поклонение.

Самият Ал-Масих, синът на Марям, мир нему, ясно е казал на синовете на Исраил: „Покланяйте се на Аллах, моя Господ и вашият Господ!“ Той не е казал: „Покланяйте се на мен“, нито: „Аз съм Аллах“, а е посочил, че и той, и те са слуги на Единствения Аллах, равни в своята робска служба пред Него. Това е ясно доказателство срещу онези, които го обожествяват.

След това Аллах предупреждава с тежко предупреждение: който придава съдружник на Аллах в поклонението, Аллах му е забранил Рая – той никога няма да влезе в него, а неговото крайно убежище и вечно местопребиваване ще бъде Огънят. И такива несправедливи хора – които са извършили най-голямото престъпление, а именно съдружаването с Аллах – няма да намерят нито помощник, нито застъпник, нито спасител, който да ги избави от наказанието, което ги очаква.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Чистотата на единобожието (таухид) е основата на спасението. Коранът ясно ни показва, че поклонението трябва да бъде насочено единствено към Аллах, без никакви посредници или съдружници – това е пътят към Рая.
• Пророците са слуги на Аллах, не божества. Дори толкова велик пророк като Иса (Иисус), мир нему, сам е заявил, че е слуга на Аллах, точно както всички хора. Това ни учи на смирение и правилно разбиране за ролята на пророците – те са водачи и учители, а не обекти на поклонение.
• Милостта на Аллах е в предупреждението. Аллах ни предупреждава за опасността от съдружаване, за да ни предпази от гибел. Това е проява на Неговата милост – Той не ни оставя в неведение, а ни насочва към правия път.
• Справедливостта на Аллах е абсолютна. Онези, които упорстват в несправедливостта и съдружаването, няма да намерят помощник. Това ни учи, че всеки отговаря за делата си и че истинската справедливост е при Аллах.
• Коранът е книга на яснотата. Той не оставя място за объркване относно същността на Аллах и ролята на пророците. Четенето и размисълът над Корана ни водят към истината и ни предпазват от заблуди.
• Ислямът е път на лекота и яснота. Той ни призовава към нещо просто и логично: да се покланяме на Единствения Създател, без да Го съдружаваме с нищо. Това е естествената религия, която отговаря на човешката природа и носи вътрешен мир и сигурност.