Сура Аль-Маида — Стих 71

1. Обяснение на думите в аята:

• وَحَسِبُوا (уа хасибу): помислиха, предположиха, сметнаха.
• فِتْنَةٌ (фитна): изпитание, наказание, бедствие.
• فَعَمُوا (фа ‘аму): ослепяха — тоест не виждаха истината и правия път.
• وَصَمُّوا (уа самму): оглушаха — тоест не чуваха истината с приемане.
• تَابَ اللَّهُ عَلَيْهِمْ (таба Аллаху ‘алайхим): Аллах прие покаянието им и им прости.
• بَصِيرٌ (басир): Всевиждащ — Той вижда всичко, което правят.

1. Тълкувание на аята:

Тези хора, които нарушиха заветите и обещанията си, извършиха грехове и дори посегнаха на пророците, си помислиха, че няма да ги сполети никакво изпитание или наказание за делата им. Заблудиха се в това свое предположение и то ги доведе до гибел. Затвориха очите си за истината и не искаха да я видят, запушиха ушите си за правия път и не желаеха да го чуят с приемане и покорство. Така те станаха слепи за напътствието и глухи за истината.

След това Аллах, по Своята милост и благоволение, прие покаянието им, когато се обърнаха към Него. Но после мнозина от тях отново ослепяха за истината и оглушаха за нея, след като вече им беше станало ясно какво е правилното. Това се случи с голяма част от тях — те повтаряха грешката си и упорстваха в заблудата.

Аллах е Всевиждащ за всичко, което вършат — нищо от делата им не е скрито от Него, било то добро или зло, и Той ще ги възнагради или накаже според това, което са извършили.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че никой не може да избяга от отговорността за делата си. Човек не бива да се заблуждава, че греховете му ще останат ненаказани — това е илюзия, която води до гибел.
• Виждаме колко милостив е Аллах: дори след тежки грехове и упорство, Той приема покаянието на онези, които искрено се обръщат към Него. Това ни дава надежда и ни насърчава никога да не губим надежда в Божията милост.
• Аятът ни предупреждава да не повтаряме грешките си след като вече сме разбрали истината. Постоянството в доброто и искреното придържане към правия път са пътят към спасението.
• Знаем, че Аллах вижда всичко — това ни прави по-внимателни и искрени в делата ни, защото нищо не се скрива от Него.
• Коранът ни разказва историите на предишните народи не просто като информация, а като поука и напътствие за нас, за да извлечем поуки и да изберем правия път още от началото.