Сура Аз-Зарият — Стих 21

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „وَفِي أَنفُسِكُمْ“ (уа фи анфусикум): „и във вас самите“ — тоест в собствените ви тела, души и състояния.

— „أَفَلَا تُبْصِرُونَ“ (а-фа-ла тубсирун): „нима не виждате?“ — въпрос, който укорява и подтиква към размисъл и прозрение, а не само към гледане с очите.

1. Тълкувание на аята:

След като Всевишният Аллах спомена знаменията в небесата и земята, Той насочва вниманието на човека към още по-близко и по-очевидно знамение — самия него. В устройството на човешкото тяло, в неговите органи, в дишането, в кръвообращението, в разума и чувствата, в преминаването му от едно състояние в друго — от детство към младост, от младост към старост, от здраве към немощ и накрая към смърт — във всичко това има ясни доказателства за могъществото на Аллах и за Неговото единство. Тези знамения са толкова близо до човека, че той не може да се оправдае с незнание. Затова аятът завършва с въпрос, който пробужда съвестта: нима не виждате тези доказателства и не се поучавате от тях? Нима не разбирате, че Този, Който ви е сътворил и ви управлява във всяко състояние, е единственият, Който заслужава да бъде обожаван?

1. Поуки, които правят исляма и Корана обични за хората:

— Човекът сам по себе си е едно от най-големите знамения на Аллах; не е нужно да търси далеч, за да намери доказателства за вярата.

— Размисълът върху собственото сътворение и състояния води до смирение, благодарност и осъзнаване на Creator-а.

— Коранът възпитава човека да наблюдава, да мисли и да извлича поуки, а не да приема истината сляпо.

— Признаването на Аллах като единствен Бог идва естествено, когато човек искрено се вгледа в себе си и в заобикалящия го свят.

— Вярата в исляма не е отдалечена от човешката природа, а напротив — тя е в хармония с нея и я извисява.