Сура Аль-Камар — Стих 39

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَذُوقُوا (фа-зӯкӯ): „вкусете“ — заповед, която изразява презрение и наказание; не означава буквално вкусване с уста, а изпитване и понасяне на болката и страданието.
• عَذَابِي (ʿаза̄бӣ): „Моето наказание“ — мъчението, което Аллах изпраща върху неверниците заради тяхното неверие и упорство.
• نُذُرِ (нузур): „Моите предупреждения“ — множествено число от „نَذِير“ (назӣр), т.е. предупрежденията, с които Аллах предупреждава хората чрез Своите пратеници, преди да ги сполети наказанието.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от разказа за народа на Лут (Лот), мир нему. Когато настъпило утрото, върху тези нечестиви хора се стоварило тежко и постоянно наказание — камъни, които ги замервали, и обръщане на селищата им с главата надолу. Тогава им било казано с укор и презрение: „Вкусете сега Моето наказание, което ви сполетя заради вашето неверие и заради това, че отхвърлихте предупрежденията на Моя пратеник Лут, мир нему.“ Тоест това наказание е пряк резултат от тяхното упорство и отхвърляне на истината, след като вече са били предупредени. Те не били изненадани без предупреждение, а напротив — изпратен им бил пратеник, който ги предупредил, но те не повярвали и продължили в своето безчестие. Затова думите „вкусете Моето наказание и Моите предупреждения“ означават: изпитайте сега последиците от това, че отхвърлихте предупрежденията, които ви бяха отправени.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аллах, Всемогъщият, е справедлив и не наказва никого, без преди това да го е предупредил чрез Своите пратеници. Това показва голямата милост на Аллах към хората и Неговото търпение към тях.
• Наказанието идва само след като човек упорства в неверие и отхвърля истината, въпреки че вече е бил предупреден. Това ни учи, че всеки има възможност да се върне към правия път, преди да е станало твърде късно.
• Разказът за народите, които са били унищожени, е поука и предупреждение за нас днес, за да не повтаряме техните грешки и да не отхвърляме Божиите знамения и предупреждения.
• Коранът съдържа историите на предишните народи като напомняне и напътствие, за да размишляваме и да извлечем поука, и да се придържаме към истината и вярата.
• Вярата и покорството на Аллах са пътят към спасението, докато упорството в греха и отхвърлянето на предупрежденията водят до гибел и загуба. Затова нека се стремим към покаяние и добри дела, преди да дойде денят, в който никой не може да помогне на друг.