Сура Аль-Вакиа — Стих 84

1. Обяснение на думите в аята:

— «وَأَنتُمْ» (уа антум): „а вие“ — обръщение към присъстващите при умиращия.

— «حِينَئِذٍ» (хина'изин): „в този момент“, „по това време“ — указва конкретния миг, когато душата на умиращия достига гърлото.

— «تَنظُرُونَ» (танзурун): „гледате“, „наблюдавате“ — означава да съзерцавате с очи, без да можете да се намесите.

1. Тълкуване на аята:

Когато душата на умиращия стигне до гърлото и той е на прага между живота и отвъдното, вие, които стоите около него, само гледате безпомощно. Не можете да задържите душата му в тялото, нито да отблъснете смъртта от него, нито да му помогнете с нещо срещу онова, което Аллах е отсъдил. Вие виждате с очите си как животът го напуска, но нямате никаква власт и никакво средство да промените този момент. А Аллах е най-близо до умиращия чрез Своите ангели, които вземат душата му, макар вие да не ги виждате. Така човекът осъзнава своята слабост и безсилие пред могъществото на своя Създател и пред неизбежността на смъртта, която никой не може да отмени или отложи.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че смъртта е истина, пред която всички сме безсилни, и че никой — нито лекар, нито близък, нито владетел — не може да задържи душата, когато Аллах заповяда да бъде взета.

— Напомня ни, че Аллах е винаги близо до нас, дори когато не Го виждаме, и че ангелите Му изпълняват Неговата воля без забавяне.

— Подтиква ни да се подготвяме за онзи момент с добри дела, искрено покаяние и вяра, защото никой не знае кога ще дойде неговият ред.

— Укрепва смирението в сърцето: колкото и да сме силни и знаещи, има граници, които не можем да прекрачим, и това ни води към признаване на величието на Аллах.

— Показва милостта и мъдростта на Корана, който не ни оставя в заблуда, а ни описва реалността такава, каквато е, за да се върнем към нашия Господ с чисто сърце и да намерим утеха и надежда в Него.